10 свръхестествени и митични същества и в кои корейски драми да ги намерите
Много обичам разкази за митични създания и такива драми са ми адски близо до сърцето. В тях древният фолклор се преплита със съвременния разказ, създавайки завладяващ микс на свръхестественото и злободневното.
Като начало мога да кажа, че доста корейски драми майсторски са вплели разни и разнообразни митични същества в сюжетите си, създавайки истории, които не само забавляват, но и изследват в дълбочина човешките емоции и преживявания. От непреходната любовна история на безсмъртния Гоблин, през осъдените да пазят равновесието между тоя и оня свят грим рийпъри от Tomorrow, до умопомрачителните мистерии на същества с необикновени сили в A Korean Odyssey, тези сериали не вярвам да оставят някого безпристрастен - независимо от културния му бекграунд.
Точно като всяка култура с богати традиции, корейската митология е пълна с фантастични създания, които са пленили въображението на поколения. Въпреки че някои от тези същества може да имат прилики с други, които виждаме и в определени части на земното кълбо, корейците си имат и изцяло “местни” митологични твари :).
Енигматичният gwisin, например, надхвърли културните граници, появявайки се в западни филми на ужасите и видео игри, завладявайки публиката със зловещото си присъствие. Но пък си е корейски отвсякъде и в Уикипедия пише, че си е просто призрак, като тези в Hotel Del Luna, а не в The Ring. :) Друг пример е bulgasari, създание, родено от пот и мечти и свързано със статуя на Буда, представляващо последствията от човешката алчност и желание. A аз през цялото време, докато гледах едноименния сериал си мислех - ах, местен вампир. Или imugi, нещо като змия с потенциал да се трансформира в могъщ дракон, символизиращ постоянството и способността да се преодоляват несгодите. A беше някакъв напълно злобен и отмъстителен отвратеняга в The Tale Of Nine-Tailed. Или пък gumiho, лисица с девет опашки със способността да приема човешка форма, олицетворяваща едновременно съблазън и опасност.
По-долу изброените драми са подходящи както за начинаещи, така и за опитни ентусиасти. Подбрах ги внимателно - да имат хем съспенс, хем хумор, хем да се противопоставят на границите на логиката, хем постъпките и решенията на героите да са оправдани и да не са out-of-the-blue. Или поне така се надявам. Вие кажете в коментарите под текста.
Аз ще си направя един рамен, защото не може само писане - трябва и ядене, и се захващам.
Bulgasari | Безсмъртен
Булгасари някаква странна форма на хибриди - полу-човеци и полу-безсмъртни. Освен в корейската, се срещат и в китайската митология. Името "булгасари" се превежда като "невъзможен за убиване". Според легендата чудовището bulgasari е създадено от будистки монах по време на преследването на будистите при династията Корьо, продължило от 918 до 1392 г. Първоначално за него се споменава в книга от късния Чосон. Повествованието ни пренася в Сонгдо, където живее чудовище, което се храни с метал и може да порасне неимоверно.
На мен лично ми харесва историята с монаха, скрил се в къщата на сестра си, за да избегне арест. Той обаче чува как “милата” женица предлага на съпруга си да докладват за него на правителството. И докато все още се крие, божият човек създава чудовище от оризови зърна и го храни с игли. Съпругът обаче е ядосан от въпросната сестрица и я убива на място. А след това извежда монаха от скривалището му, но и едновременно с това навън излиза и чудовището от ориз. То продължава да поглъща всичко метално в къщата и да расте ли, расте…
По някое време се намесват властите - явно изпращат от онези стражи със странните шапки и облекло, хахаха, които се пробват да убият въпросното “нещо” с мечове и стрели. Нищо от това обаче не работи ( Ето откъде идва името му). Чудовището в крайна сметка е разсеяно, а опашката му е запалена. Това някак си издава страхотен шум и превръща Bulgasari отново в ориз.
В едноименния сериал Bulgasal: Immortal Souls никъде не се твърди, че безсмъртното същество има нещо общо с каквато и да било зърнена култура, но още в началото на първи епизод става ясно, че прясната кръв е това, което го активира. В един свят, в който свръхестествените герои се движат свободно - хората се опитват да вземат надмощие над тях като ги избият до крак. Някъде в тези смутни години се случва размяна (или по-скоро) кражба на души и в крайна сметка - несправедливост, която кара главния герой да преследва отмъщение в продължение на столетия. Но дали всичко наистина е така, както Dan Hwal го помни? Кармата е кучка, да.
В крайна сметка аз много харесах сериала, макар и на моменти да беше предизвикателство да проследя кой герой каква мотивация и каква история има. И спорадичните дупки в сюжета не ми помагаха много :) Но пък за сметка на това химията между героите, бавното изграждане на светове (умирах от кеф да гледам как митичните същества от миналото се прераждат в ярки образи днес) и убийствената кинематография ми лепнаха като ръкавица. Накрая толкова се бях въодушевила, че исках happy ending за всички герои - включително и за Ok Eul-Tae (а той е най-лошият, хаха). И, да, можете да ме убиете с камъни, но И Джин-Ук | Lee Jin-wook не ми е симпатичен.
Dokkaebi | Гоблин
“Докаби” (както се произнася според Гугъл) се смятат за корейски демони или гоблини. Сещате се накъде бия - тук е нашия любим самотен Бог - Guardian: The Lonely and Great God. Повече за един от най-популярните сериали можете да прочетете в линка, а аз само ще допълня, че тези мистични същества са много популярни в съвременната поп-култура - oт филми като Along with the Gods: The Two Worlds (с Ju Ji-hoon | Чу Джи-хун, когoто не бива да изпускате в Kingdom) през един не-бинарен докаби в романа “Перлата на дракона” до Грейс "Dokkaebi" Нам - хакер от видеоиграта Tom Clancy's Rainbow Six Siege. А, да, забравих да спомена и много харесваните напоследък Stray Kids, които имат видео с докаби.
Почти навсякъде Dokkaebi е представено като могъщо и неземно създание, което притежава свръхестествени способности. По начало обаче тези същества са измислени като духове на Майката Природа (къде коварни, къде симпатични, къде глуповати), но със специални способности, които им позволяват да взаимодействат с хората. По принцип са безвредни, но обичат да се “шегуват” с простосмъртните и понякога са злонамерени. Смята се, че изпълняват желания и помагат, но само ако са доволни от човека, който ги моли.
Произходът на Dokkaebi може да бъде проследен до древните шамански вярвания в Корея. Смятало се, че са духове на природата, често свързвани с планини и гори. С течение на времето стават все по-антропоморфизирани и са изобразявани като малки и злобни същества с рога и тояга. Най-ранното им споменаване датира от времето на кралството Шила - Lady Dohwa and Bachelor Bihyeong. Този разказ е посветен на връзката между призрак на крал, който посетил своята несподелена любов Dohwa и заедно заченали Bihyeongnang. Когато порасва, самият “ерген” е повикан на служба в кралския двор и впоследствие му се дават задачи да строи разни неща - с които пръчения той се справя бързо и качествено, благодарение на духовете.
Метафорично съюзът между духа на починал крал и жива майка предполага съюза между подземния свят и света на живите. Мисията, дадена на Bihyeong, е да държи призраците под контрол в нашия свят и да ги напътства да съзидават.
В наши дни в Кьонджу все още се спазва обичаят да се прогонват призраци чрез поставяне на съобщение, което гласи: „Къщата на Bihyeongnang, синът на божествения император“. Разказът за лейди Дохва и ергена Бихьоннянг се счита за първия документиран шамански мит, който разказва за произхода на Dokkaebi.
Gumiho | Гумихо
От всички същества в корейската митология едно от най-забележителните е гумихо или лисица с девет опашки. Това създание е шейпшифтър, който почти винаги се превръща в красива жена - за да съблазнява мъжете и да ги примами към смъртта им. Яде черните им дробове и общо взето за деветопашатата лисица всички те са плячка.
Като цяло корейските гумихо са зли, отмъстителни и жадни за човешка плът, но нерядко самотни и достойни за съжаление. Казвам корейските, защото историята за лисицата с девет опашки може да се види на много места в Източноазиатския фолклор - в Китай например се казват huli jing, а в Япония - kitsune.
Според старинните китайски текстове лисицата с девет опашки идва от и живее в страната, наречена Qingqiu. Терминът означава "зелен хълм" и е тълкуван като държава или регион на изток от Китай. По-късно се използва за обозначаване на региона на Корея поне от ерата на Трите кралства (повече за Трите кралства можете да прочетете в поста за позабравените корейски исторически сериали). И въпреки че може да се тълкува откъде точно идва деветопашатата лисица, то всички митове от региона обясняват появяването ѝ със хилядолетен живот и самота… Не е ясно в кой момент корейците са започнали да гледат на гумихо като на съвършеното зло създание, тъй като много древни текстове споменават миличка лисичка, помагаща на хората (и дори се споменава как гадняри я подмамват и се гаврят с нея).
Има обаче и много истории в корейската литература от тази епоха, в които се описва как гумихо се влюбва в човек и избира да не го яде, за да бъде с него (което е супер и за самата дългоживееща лисица - ако се въздържа да яде хора в продължение на 1000 дни тя също ще стане човек и ще живее живот на смъртен). Именно такава мила, сладичка и влюбеничка лисичка с трапчинка е Шин Мин-а от My Girlfriend Is a Gumiho на стартите Хонг.
Интересен акцент за гумихо, който трябва да се спомене, е съществуването на yeowoo guseul (буквален превод - “лисичи мрамор/мънисто”). За него се твърди, че се състои от знание и свръхестествени сили и може да се прехвърли от лисицата на любимия ѝ чрез "дълбока целувка" (т.е. целувка с език). Гумихо изпраща yeowoo guseul в устата на другия и след това го поема отново с езика си. Ако обаче отсрещната страна погълне yeowoo guseul, получава силите на митичното създание.
Лисицата с девет опашки често се появява в поп културата, където съществата, променящи формата си, предизвикват чувства на очарование и похот. Сериалът Forbidden Love например описва клан гумихо, който оцелява с черния дроб на трупове. Във Вселената на Marvel има супергерой гумихо: Бялата лисица, Ами Хан, последната гумихо и агент на Националната разузнавателна служба на Корея. Много забавната романтична комедия с Jang Ki Yong | Чанг Ги Йонг (на мен много ми хареса в WWW: Search) My Roommate Is A Gumiho пък разказва за мъжки гумихо, който трябва да живее със студентка, след като тя случайно поглъща мънистото му. А популярната видеоигра „League of Legends“ включва злодей, убиец на име Ари, който е гумихо. И това са само част от образите на лисицата в съвремието. Ще кажете: “Чакай, чакай малко, как така мъжки лисици, като тези същества се превръщат в яки мадами?” И познайте какво! Аз ще изпратя любимия Kim Beom | Ким Бум да ви отговори „Според легендата, ако една лисица живее 500 години, тя може да приеме всяка човешка форма независимо от пола. А ако живее 1000 години, тя става чеонхо - лисици, които могат да използват силите на небесата." Момчето се завръща с пълна сила в двете части на The Tale Of The Nine-Tailed | Приказката за деветте опашки. Страшно добър сериал, в който освен на режисурата на Kang Shin-hyo, музикалната тема Blue Moon и безупречната (поредна) продукция на Studio Dragon, се насладих на куп любими актьори като вече споменатия Kim Beom, меланхоличния Lee Dong-wook (по-известен като многострадалния жътвар, нали го помните?), любимата ми и адски красива злодейка от The Penthouse Kim So-yeon и т.н.
Първия сезон разказва за деветопашата мъжка лисица, който се е отказал да бъде планински дух, за да търси и чака прераждането на истинската си любов. Докато дири любовта И Йон (Lee Dong-wook) изоставя по-малкия си полубрат И Ран (Ким Бом) и планината незащитени, което кара Ран да развие неприязън към него. (Не е кой знае какъв спойлер това, но продължавате напред на своя отговорност.)
В наши дни Йон среща телевизионния продуцент Нам Джи-а, която го провокира да разкрие митичната си природа (вероятно всички сте гледали клипчето с падането от балкона поне 14679 пъти в TikTok). Някак си в тяхната трагична любовна история се вплитат работата на Йон (убива свръхестествени същества, които заплашват света на смъртните), опасна заплаха, която се появява отново, издирването и разследването на съдбата на починалите при автомобилна катастрофа родители на продуцентката и появяването на Ран. Именно преплитането на толкова много подсюжетни линии ме умори - те имаха доста повече плътност и даваха много по-силна мотивация на второстепенните герои. Въпреки това догледах тази част с кеф, като много се развълнувах когато обявиха втората. Tale of the Nine-Tailed 1938 - още една забавна фантастична история с прекрасни герои и сложни взаимоотношения. Има малко мистерия и екшън, както и добра доза хумор. Саундтракът отново е прекрасен с невероятна музика (което всъщност важи с пълна сила и за първата част). В сезон 2 показва, че Йон е разделен от любимата си и е “заседнал” в 1938 г. Романтиката остава на заден план, получаваме по-силна доза броманс (Йон и Ран - много му ходят бромансите на Lee Dong-woo, не ли?), болки в корема от смях с Kim So-yeon и нов злодей - Red/White Mask (бил е близък с двамата братя, но сега търси отмъщение). Лично на мен тази история с вендетата ми издишаше, като постъпките на “лошкото” бяха малко крайни и не дотам мотивирани. Имах и малко драма с пътуването във времето, защото при този труден жанр е почти невъзможно да няма някаква дупка в сюжета. Освен това тук очевидно пътуването във времето и промяната на изминали събития очевидно не засяга бъдещи такива.
Но като цяло забавният характер на сериала и целият куп свръхестествени същества до голяма степен компенсира всички недостатъци. А и харесвам декорът на 30-те и емоцията, която носи японската окупация (много се надявам скоро да имам възможност да ви разкажа за Gyeongseong Creature, който не бива да пропускате и можете да гледате в Netflix).
В заключение искам да кажа, че през последните години сме свидетели на нарастващия интерес към гумихо в популярната култура на Южна Корея и е много вероятно да виждаме повече от тези създания в бъдеще (The Tale Of The Nine-Tailed ще има и трета част).
Gwisin | Дух
И докато сме на Ким Бом - да си поговорим за духове. 🙂 Какво пък общо има член на F4 с призраци? Задръжте мисълта - след малко ще се върнем на нея.
Конкретно гвисин са вид духове или призраци и, за разлика от dokkaebi, са хора, които са починали. Твърди се, че когато човек умре, но все още има връзки със света на живите, като например - жажда за мъст или необходимост да се погрижи за любим човек - неговият дух остава на земята, за да изпълни задачата, преди да отиде в подземния свят и да премине през Samdo River. :)
В традиционния фолклор призраците гвисин най-често са прозрачни, без крака и се реят във въздуха. Женските Gwisin обикновено имат бял ханбок, който се носи за погребения, и дълга провиснала черна коса (от първата ми среща с тях в Master’s Sun буквално получих сърцебиене). Не си спомням нещо характерно за мъжките - вероятно няма. По принцип тези духове могат да се вселят в някого и да влияят върху действията и решенията му, използвайки тялото за vessel (който е гледал сагата за братята Уинчестър - ще ме разбере). Когато човек срещне някой, обсебен от дух, температурата наоколо пада, ледени тръпки минават по тялото му и може да види дъха си като в студен зимен ден.
Най-популярните гвисин са т.н. “девствени духове” - Chonyo gwisin (жени, които са умрели девствени и са се превърнали във враждебен и войнстващ призрак). Ще попитате: “Защо им е толкова важно да са имали отношения с мъже, дотолкова че да са супер огорчени, ако това не се е случило?”
Ами в момента жените имат живот, мечти и а и свободата да ги постигнат, а едно време, кое е било най-важното за всяка дама? Точно така - ражда се и умира с единствената цел да осигури наследник и продължение на рода. Знаем как се появяват наследници, не ли? Неспособността за една жена дори да стигне до този процес и смъртта с неудовлетворено желание да изпълни дълга си - я оставя със сърце, изпълнено с ярост и жажда за отмъщение. (За референция - със сигурност сте гледали драма, в която порочен министър или презряна доведена майка поставя отрова в напитките на булката на престолонаследника, за да я убие бавно или да я направи неспособна да има бебе.)
Душите на починалите, които още се разхождат тук са често срещана тема в корейските драми. От 49 Days през The Master's Sun и Oh My Ghost до Ghost Doctor - обичам ги всички.
Въпреки свръхестествената нотка тези драми всъщност използват способността на призрачния символизъм да предизвиква емоции, да събуди вярвания и да разпали въображението ни. Всички призраци, независимо дали говорим за Западната или за Източната култура, са обвити в тайственост, около тях витае някаква заплаха и неосъществени мечти и намерения.
В драмата 49 Days например главната героиня, озовавайки се между живота и смъртта, открива, че перфектния ѝ живот всъщност е далеч от бляскавата си фасада и трудно може да намери някой, който я обича истински. Превръщането ѝ в дух, разкрива истинската същност на кулата от карти, в която е живяла приживе.
Подобно е и случващото се в Ghost Doctor, където героят на Rain трябва да изпадне в кома, за да разкрие както зложелателите си, така и двойнствената природа на пациентите си и техните близки. Отделно има неосъществена любов за реализиране и кармична обремененост - да върне жеста, превърнал го в първокласен хирург, като научи героя на Ким Бом (казах ви, че ще се върнем на него) да не изпада в ступор в операционната, давайки най-доброто от себе си за всеки нуждаещ се.
Затова и в началото на този текст уточних, че корейските призраци и духове, може да са зловещи и плашещи, но не са хаотично отмъстителни и зли и най-често са тук, за да свършат нещо изостанало - преди да преминат отвъд.
Аз лично отивам в бокса, за да хапна и гледам по-съсредоточено Start-up. Ще се видим във втората част на този пост. А вие коментирайте, не се срамувайте.
П.П. Снимките пак не са мои, свалям при поискавене. Не ги използвам с цел печалба и, както обикновено, се стремя да са официалните плакати. За колажите ми помогна AI.