септември 2, 2019

"Кралството" е свеж и многопластов арт, прикрит като зомби апокалипсис

"Кралството" е свеж и многопластов арт, прикрит като зомби апокалипсис

Знам, че всички тръпнете в очакване на моите 75302 стотинки за „Кралството“. Получих хиляди лични съобщения (шегувам се, само стотици бяха) с молба най-сетне да се изкажа в качеството си на най-авторитетния филмов критик евър и познавач не само на корейската душевност, но и език и култура и тайните на кимчито и кимбапа.

Дълго се колебах дали изложението ми да не е в петстъпен ямб, така характерен за българската литература, нещо днес ми е на поетична вълна, или да го сведа до хайку. Но предвид неокуражителните исторически предпоставки, ми се видя нелепо да използвам японско стихоплетство, за да разкажа за корейски сериал. Аналогично и за ямбa – не ми се чини да е удачно да приравнявам Славейков и т.н към сценариста Ким Юн Хе.

Нека римите ми са в свободен вариант:

О, музо, възпей оня гибелен гняв на принц Чанг

Който тръгна да дири истини,

но намери само неживи доказателства

на живи злини.

Несмъртничето не е равно на безсмъртие

И моралните дилеми на индивида са пагубни за социума.

Амин на деня и нощта,

виновна за всичко е температурата.

На сърцата,

На уморете,

На цветовете,

На кадъра

Властта е това, да не те питат повече

Колко трупа има на дъното на езерото.

Майсторска изработка,

визуално пиршество.

И когато социалният строй се изроди,

Има гробовни последствия.

Чу Джи Хун отдавна порасна,

Пе До-на, макар и грозна, разтуптява сърца.

Ще останеш ли човек когато системата се разпада?

Или ще се превърнеш в същество?

Времето не е кръг, безкрайност е.

Липсва точка.

Удивена съм и чакам.

Понеже знам, че нищо не се разбра и ще изгубя и десетимата си читателя, ще го давам малко по-обстойно и…обяснително.

Историята в сериала се развива в Чосон, когато страната е разкъсвана от корупция, злоупотреба с власт и изобщо всички се гърчат и задушават под несправедливата рангова система (тема, която повечето исторически драми обичат да експлоатират.)  Краят е мъртъв, но за да запазят определени лошковци контрола, трябва да си стои живичък. Намират някакъв лекар, който го превръща…в зомби. Но само нощем. Лоша случайност позволява на заразата да се разпространи. Принцът, който трябва да наследи краля на трона, надушва злостната ситуация и се бори с всички сили, за да опази кралството от инфекцията. Помагат му мед. сестра, ренегат, един придворен и като цяло някакви хора с малко sanity. Това е историята на първи сезон. Има и сюжетни линии, които няма да разказвам.

Ако мога като автор, да разтълкувам какво съм искала да кажа в стиховете си.

Името на принца е И-чанг и е изигран от брилянтния Чу Джи-хун (казвам брилянтен, защото това има толкова награди в кариерата си, че ми е чудно намират ли се достатъчно рафтове у тях, за да ги побере всички). (отварям още една скоба, за да подчертая, че Джи-хун извървя невероятен път и аз мен, защото го помня още от Goong с девствения мустак и бебето, дето не знам как направи…) И той бяга от двореца, за да разкрие какво, адежба, се е случило с татко му и има ли лек, защото, колкото и странно да звучи за околните, И-чанг иска спокойно да си дочака реда за царуване и да не се насилват нещата. Причина – съмнява се в способността си да е водач; че е достатъчно оправен, за да се грижи за поданиците си; че може да тропа с крак на министрите си и т.н – морални дилеми.

Медицинската сестра е Пе До-на, която ми е изключително антипатична, но бидейки грозна, има такава харизма и талант, че сцепва мрака.

А мракът, уважаеми читатели, носи зомби апокалипсис. Голям спойлер ще кажа – не е мракът, температурата е. И за да „излекуват“ зомбита, „нашите“ търсят една билка – несмъртниче. Дали ще успеят, ще видим в следващия сезон. Но трябва да се справят, иначе и последният човек в Чосон ще се зомбира, за Бога! Сценаристи, имайте милост!!!

Кинематографията е много на ниво. След Mr. Sunshine вдигнах естетската си летва, да знаете. Но тук играта с температурата и цветността на кадъра за постигане на внушение и поддържането на съспенса…УАУ. Режисьорът Ким Сунг-хун се е постарал, а той ми е много „вътрешен“ след A hard day.

За всички, които имат като мен драма със зомбитата, това НЕ Е филм само за зомбита. Те са някакъв придатък, за да държат в напрежение. Повярвайте, филми със зомбита не гледам. Само за корейските правя изключение и досега не са ме разочаровали (Train to Busan).  Освен това на моменти има и смешки тук, за да не е толкова мрачна ситуацията.

П.П. Единият лошковец, преял с власт главен министър, обясняваше на дъщеря си, жена на краля зомби, какво е властта - да не те питат повече колко трупа има на дъното на езерото. Този цитат ми се наби толкова в съзнанието, колкото онзи на Кевин Спейси в House of cards пак по темата.

П.П.2 Това е най-живописното изхвърляне на труп, което кинематографията помни.

П.П.3: Когато ви казвам, че не е само филм за зомбита...- главният министър избива интелигенцията на страната. Понамирисва ли ви на диктатура? Перфектен учебник, перфектен.

Изобщо пласт след пласт се вадят от корейските филми – гледах "Паразит" и ме удари с товарния влак, така че очаквайте мнение по темата, като ми дойде вдъхновението.

П.П.4: Вторият сезон вече се снима. Не забравяйте, че трябва да разберем кой е предателят сред поддръжниците на принца.