Помните ли ги? 4 позабравени корейски исторически сериала, с които да завършим лятото

Това е една необятна тема - давам си ясна сметка. Едва ли някой някога ще има възможност да изгледа всички корейски костюмни драми и да си избере най-най-любимите, та да ги обособи в публикация. Затова прибегнах до друг подход. Драмите са до 2010 г. – като казвам стари, наистина имам предвид стари :) (за Hong Gil-dong и Jewell In The Palace вече съм писала).

В интерес на истината и аз не знам какво прави тези сериали близки до сърцето ми и какво провокира желанието ми да ви ги припомня - в някои ме грабнаха отделни сцени, в други - реплики, в трети герои. Има някои, на които сюжетът им в впечатляващ - като самата история всъщност.

Корейските исторически драми, често наричани сагюк / sageuk (дано да съм налучкала изписването на български), обикновено имат свои уникални елементи, но като цяло споделят няколко общи характеристики. Позабравените корейски исторически сериали съвсем не правят изключение, даже според мен са проправили пътя и са станали нещо като настолна литература за всички сценаристи и задължителни за гледане за всички режисьори.

Историческа точност и автентичност: Въпреки че често сценаристите обясняват, че всички събития, герои и т.н. са измислени или съвсем схематично са базирани на реални факти и личности, в историческите драми редовно дефилират популярни исторически фигури монарси и воини. Отделно доземи шапка им свалям на екипите зад тези сериали – че винаги се стремят да изобразяват историческа среда, костюми и обичаи с висока степен на автентичност. Целта им е да пресъздадат облика и усещането на конкретния период от време.  Отделно явно много държат на правдивото изобразяване на традиционната корейска култура, обичаи, ритуали и ценности, та явно не е модерен тренд, а последователна политика.

Кинематографични визуализации: Корейските исторически драми са известни със своето кинематографично качество, което включва спиращи дъха пейзажи, грандиозни дворци и визуално поразителни сцени. Който е гледал “Продуцентите” – ще ме разбере. Там имаше една сцена, в която бодяха цветенца в една поляна, за да изглежда по-добре. Ами - това е. Педантични в детайлите – костюми, декори, всичко.

Дворцови интриги и политическа драма, но премесени с чисто злободневни теми: Game of Thrones, но по корейски, е работата в историческите сериали. Сюжетите често се въртят около дворцова политика, битки за наследство и конспирации. Но пък за сметка на това никога не пропускат да добавят някакъв социален подход към динамиката между героите – любов, приятелство, саможертва, отдаденост и т.н. Ако прибегнем до базисна психология, “очовечаването” добавя емоционална дълбочина и свързаност към историческия разказ.

Класова и социална динамика, но и силни женски герои: Винаги ми е било супер чудно как в едно доминирано от мъжете общество, показано в историческите драми, винаги се появяват редица жени, които на практика завъртат сюжета. Те (често пъти безнаказано) предизвикват обществените норми и очаквания на своето време, като понякога дори влияят на исторически събития. И говорим дори за дами от различен социален произход. Като всичко това се случва на фона на мащабно изследване на класовите различия и социалните йерархии, преобладаващи в миналото, и взаимодействието помежду им.

Забравих да добавя, че повечето исторически драми са с доста серии. Поне преди беше така – този разширен формат позволяваше по-голямо развитие на героите и задълбочено изследване на исторически събития. Към момента, ако средно за драма има 12-16 епизода, то за историческа имаше 24-81, което, в ерата на TikTok клипчета от 15 секунди, си е направо геройство в борбата за зрителско внимание.

Ах, да. И ревът до откат. Задължителен елемент.

По-подробно за историческите драми и техния път до сърцата на зрителите можете да прочетете в Уикипедия. Аз ще обобщя само, че те стават едни от най-гледаните телевизионни корейски произведения, но след повратно решение в началото на второто хилядолетие. Както обикновено се случва, млад и пробивен сценарист и опитен продуцент и режисьор си стискат ръцете, наемат новоизгряваща и интересна звезда, яхват новите похвати в кинематографията и правят такъв фюжън, че днес всички популярни лица се натискат да сложат ханбок и да си вдигнат косата в сангту / sangtu (шегувам се, не знам дали е така).

Jumong

Първият корейски исторически сериал, който гледах, е именно състоящият се от 81 епизода зашеметяващ разказ за обединителя на племената в северната и централната част на Корейския полуостров, части от Манджурия и източна Монголия, а защо не и малко от Русия. Чумонг е основателят на кралство Когурьо, което заедно с Пекче и Шила, сформира така наречения “самгук” или Трите корейски царства. Те от своя страна са раннофеодалните корейски държави, които биват обединени на по-късен етап под шапката на Шила. Династията просъществувала около 260 г., за да дойде ред на кого? Да, познахте! На династията Корьо. Кой е баща на династията и основател на кралство Корьо – точно така, Теджо, бащата на любимите на всички ни принцове.

Този съвсем схематичен урок по корейска история има за цел да “навърже” нещата.

Отплеснах се, а всъщност искам много да похваля драмата, която през далечната 2010 г., (все пак не съм я следила с излизането) няма да ви казвам колко сложно намирах. А е такава зарибявка, че някои епизоди (по разбираеми причини) съм гледала я с руски субтитри, я с руско аудио (познанията ми по руски са за Слаб 2).

В началото на драмата проследяваме трудностите на племената от Кочосон при завоеванията на Китай от времето на династията Хан. Много объркано стана с всички тия имена, затова накратко – лидерът на съпротивата срещу китайците прави бебе на дъщерята на Водния бог (да, да, същият, който има булка, а пък наскоро гледахме във “Феята на щангите”), всъщност девойка от племето Habeak (но митология, все пак).

Въпросният обаче по-късно е “изчезнал по време на акция” и жена му е принудена да стане конкубина на принца на Пуйо (който преди това е влязъл в съюз с въпросния лидер). Не питайте…

Long story short: Нашето момче Чумонг се ражда като уж син на принца на Пуйо. Има двама братя, които не само го тормозят, ами се опитват и да го убият. До 20-тата си година Чумонг расте като пълно леке, но опитът за убийство и интригите покрай неуспешното начинание, го принуждават да напусне двореца. Чист късмет, защото попада на вече слепия си и стар истински баща, който го превръща в машина за убиване. Докато трае обучението му Чумонг се сближава с изключително красивата Сосоно. Още малко интрижки, а-у, “братята” сплетничат и убиват слепия баща (нашето момче чак тогава разбира, че имат кръвна връзка), още едно изчезване по време на акция (този път на Чумонг), лейди Сосоно се омъжва за краля на Пекче, Чумонг е спасен от жена, за която се жени, напрежение около едно взимане на заложници, слънчево затъмнение, някакви хора непрестанно умират и се избиват, бежанци, войни срещу Китай, някак си Чумонг и Сосоно се събират без половинките си и стават крал и кралица, още малко интрижки, военни действия, династията Хан е избутана от Манджурия и, хоп, край на сериала. Финалът е много силен, а през цялото време на драмата се плаче.

Това е много кратко и, надявам се, не много подигравателно описание на сюжета.

За да ви навия да гледате, ще изброя три неща:

1. Сериалът започва с рейтинг от малко над 16 %, за да закове над 50 % на последния епизод - първо са били планирани 60 серии, които стават впоследствие 81. А интересът не стихва, хората не се отегчават.
2. Сонг Ил-гук / Song Il-kook. Само тази роля да беше направило това момче, щеше да му стигне за всички животи. Но е и сред каста на още страхотни исторически сериали (отделно го гледахме го в “Нашето кимчи семейство”), има над 20 награди за ролите си и специално отличие от Министерството на културата, спорта и туризма (призът се връчва по инициатива на Korea Creative Content Agency и е за хората, допринесли за изкуството и популярната култура в страната).
3. Хан Хе-джин / Han Hye-jin. Освен че е много красива, дамата пасва като ръкавица на главния герой. Отделно прави страхотна роля като много силна жена в едни мъжки времена (да, отбелязах по-горе). Последно я гледах в “26 години” (препоръчвам на всеки, който е запознат поне малко със събитията, въпреки че May 18 ми хареса повече).

Любопитен факт: Когурьо обикновено се разглежда като корейско кралство в предмодерен Китай. Преди години обаче властите в Пекин финансират изследване, което да докаже по исторически път, че всъщност Когурьо е част от китайската, а не от корейската история. През 2004 г., след дипломатически компромис, цялата галимация е забравена, като се постига споразумение историята на Когурьо в нейната дуалност да не се споменава в учебниците. Интернет, знаете, е платформа за всеки с клавиатура (аз съм живото доказателство) и в някои форуми още се водят дискусии… “Чумонг” е 2006-2007 г. излъчен.

The First King’s Four Gods (The Legend)

Тук се надявам да съм по-кратка, защото и сериите са по-малко - само 24 🙂

Началото на The Legend е умопомрачително (всъщност, зависи дали харесвате..хм…фантастични истории). В първия епизод има малко митология и ефекти (старовремски – както казват по-младите), които да мотивират сюжета и да дадат основа за действията на героите.

Раждането му като "Небесен крал" (18-и наследник на Чумонг) с белег на ръката слага де факто началото на епичното пътуване на Дам-дук, който, освен да изпълни съдбата си, трябва и да намери Четирите бога. Това са митични създания, представляващи различни елементи на природата: Лазурния дракон на Изтока, Белия тигър на Запада, Черната птица на Юга и Черната Костенурка от Севера. Смята се, че тези богове притежават огромна сила и играят решаваща роля в съдбата на кралството.

Докато Дам-дук расте (разбира се - отделен от семейството си и в изгнание, как пък един не порасна в любяща семейна среда), той се превръща в опитен войн и лидер, събирайки последователи, които вярват в съдбата му като “Небесен крал”. Впуска се в мисия да обедини разделените кралства на древна Корея и да възстанови мира по тези земи. По пътя си младият принц среща съюзници и противници, участва в битки и се ориентира в политически интриги. Както неизменно се случва в корейските исторически драми – има силни женски образи, да не кажа могъщи, а също и любов, приятелство, справедливост. Рядко подхождам сериозно към описание, но тук ще пробвам: Докато Дам-дук се стреми да реализира предопределената му съдба като "Небесен крал", той трябва да се изправи както срещу външни врагове, така и срещу вътрешните си конфликти, за да оформи бъдещето, мира и благоденствието на земите, над които господства.

Имам навик да си “харесвам” главните герои на интересни сериали, но, Бога ми, с Пе Йон-джун / Bae Jong-joon не успях. Но, виж, И Джи-а / Lee Ji-A (Суджини) и Мун Со-ри / Moon So-Ri (Ки-ха) ме плениха. Години по-късно първата ми отвъртя главата в The Penthouse, а втората - леле, майко - ми докара сърцетуп (инвализираното момиче от Oasis на И Чанг-донг). Докато аджуши Пе го мъчих, мъчих, мъчих, (даже в корейската адаптация на любимите ми “Опасни връзки” не се получи между нас).

Но да се върнем на The First King’s Four Gods (The Legend). Започва от шести, за да стане първи по гледаемост в национален мащаб. Има 9 награди от 15 номинации.

Много ме беше впечатлил саундтракът помня - ето основната песен (едно време момчетата се казваха DBSK). Гледайки “Императрица Ки” в началото, през цялото време си мислех: “Това е Суджини, бе, Суджини е!”

Любопитен факт: Режисьорът на драмата затъва в дългове след заснемането ѝ заради слаби продажби в чужбина. В Япония например, въпреки популярността на Пе (там по това време са луди по него заради Winter Sonata), сериалът се радва на ниска популярност - твърде много митология, постоянното накъсване на историята с флашбеци и т.н. Faith – следващата драма на режисьора, който и продуцира, се представя дори още по-зле. Той завършва живота си напълно разорен, очакващ дело по обвинения за злоупотреби, самоубивайки се в евтин мотел.

П.П. Оф, уморих се да словоблудствам. От заглавието личи, че ще има продължение

*Снимките пак не са мои. Не ги използвам с търговска цел, но свалям при поискване.