Помните ли ги? 4 позабравени корейски исторически сериала, с които да завършим лятото (част II)
Кои исторически драми, заснети преди 2010 г., да преговорим
Това е втората част на този пост. За първата можете да цъкнете тук.
Iljimae
И Джун-ги e страхотен актьор – две мнения няма. От мимики, през жестове, до очи и усмивка. И остарява като вино - нямам търпение да го гледам във втората част на историята за Асдал (а трейлърите, тийзърите и снимките, които вече заляха мрежата, обещават грандиозна продукция, само дано да не е отегчителна като първата част).
Първият ми досег с Джун-ги беше в “Кралят и клоунът” (много, много след излизането на филма), след който щях да се попилея от мъка и възхищение едновременно (не питайте). И после реших, че ще му изгледам филмографията, пък ако ще да се поболея от грижи, докато намеря някои от нещата му. Започнах с “Времето между кучето и вълка” (поздрави и за Чун Кюн-хо / Jung Kyung-ho тук, наскоро го гледах и как въздишаше по една аджума в Crash Course In Romance, все така страхотен е!), четох негови интервюта, статии, а-у.
После продължих с My Girl и Iljimae… и т.н. Абе, страхотен е! Мисля, че е много позитивен и смирен, поне от публичния му образ оставам с такова впечатление.
Много се отплеснах. Пак. Идеята е, че имам някакъв поглед над работата му и с ръка на сърцето мога да кажа, че Iljimae е много над доста от историческите драми. Може би защото, както казва продуцентът на сериала, е изцяло корейски. Тоест не е базиран на комикс (в който главният герой използва бойни техники от Япония и Китай) и не следва пряко историята, датираща от китайската династия Мин – за маскиран отмъстител, който през деня е жалък крадец, а през нощта е галантен воин, крадящ от корумпираните богати, за да дава на онеправданите бедни. Драмата or 2008 г. започва с млад благородник на име И Джиом, който става свидетел на несправедливата екзекуция на баща си. (Тук има намесени тайна организация, пророчество, завист). Подхранвано от желание за отмъщение и справедливост, момчето израства като опитен крадец и приема самоличността на Илджиме. Той носи маска, за да скрие истинската си самоличност и е нещо като местния Робин Худ (Hong Gil-dong, anyone?).
Логично, деянията му привличат както одобрение, така и явен отпор. Той попада в полезрението (и под прицела на) на влиятелни личности, включително губернатора Ким Джа-джиом и неговия син Ши-ху, които са решени да заловят неуловимия крадец. Тъй като залозите ескалират, пътуването на героя на И Джун-ги става по-опасно и той трябва да разчита на логиката и съобразителността си, общата си култура и морални принципи, а, да, и на бойните си умения, за да надхитри враговете си.
Разбира се, къде без основните съставки, които правят всяка корейска историческа драма down-to-earth - любов, приятелство, отдаденост, саможертва. Много як детайл (който го има и в легендата) е това, че във всяка къща, в която Илджиме влиза (търси един меч, като гледате - ще разберете), оставя клонче сливов цвят.
Любопитен факт: Тъй като си говорим за цъфнали клончета няма как да не отбележа, че Джун-ги популяризира тренда flower boy / момчета цветя. Тази южнокорейска тенденция от средата на 2000-те поставя началото на едно поколение знаменитости от мъжки пол, които преобръщат стереотипите за мъжественост, използвайки грим, боя за коса и екстравагантни дрехи и бижута, за да подчертаят излъчването си.
Любопитен факт 2: Джун-ги рядко ползва дубльор в бойните сцени. Сам признава, че обича да учи и практикува различни видове бойни изкуства през свободното си време. Останало му е като навик от детството, когато баща му го записва на курсове, за да се защитава от булита. Заради уменията си по таекуoндо, жиу-житцу и т.н., е признат за една от най-добрите екшън звезди в Корея.
Любопитен факт 3: Последвайте го в Instagram.
Hwang Jin-yi
Да си призная честно преди да гледам тази драма бях останала с впечатлението, че кисенг са предимно…хм…момичета за забавление. А се оказа, че те са поетеси, музиканти, танцьори, художници – изобщо, де що е имало изкуство, е минавало през тях тогава.
Въпросната драма ме привлече с участието на Ха Джи-уон / Ha Ji-won (гледали сте я 100 % - в “Тайната градина” и / или в “Императрица Ки”) – да си призная исках друго с нея да гледам, но тогава не можах да го намеря. Напълно неузнаваема е на плаката, нали?
Историята в историческия сериал от 2006 г. се базира на живота на известна кисенг - Хуан Джин-и. Драмата проследява завладяващия и бурен живот на титулярната героиня, докато тя се справя с предизвикателствата на социалния си статус и преследва своите артистични страсти – това е в най-общи линии.
Героинята на Джи-уон е млада и енергична жена, която, въпреки нисшето си потекло, притежава изключителна красота, интелигентност и талант. С майка кисенг и баща с благороднически произход, тя е обречена да е отритната и от двете прослойки. Като малка я оставят в будистки храм (именно, за да не отрасне в къщата за развлечения), но по някое време вижда няколко кисенг и е запленена от възможността да изглежда, пее и танцува така. Явно по майчина линия е наследила талант да свири фамозно на комунго, та е доста вървежна в дома на кисенг.
Борейки се за място и уважение сред общността, някак си успява да се влюби и в наследник на много високопоставено семейство (Джан Гъм-сук / Jang [email protected]Keun-Suk, когoто сестрите Хонг явно много харесват) Не мога да ви кажа дали завършват заедно, за да не ви проваля гледането, но ще посоча, че любовта спасява Хуан Джин-и от лапите на алкохола и суицидните мисли. Честно да ви кажа през цялото време мразех възрастната кисенг, която накара Джин-и да избира между любовта и изкуството. Но, както съм писала и друг път тук, никой не е съвсем лош или напълно добър в корейските драми и зад всяко поведение, често пъти има логична причина. Същото мога да кажа за Ке-су и гадостите, които прави нон-стоп. Просто така е научен, така е свикнал – ако желае нещо, благодрение на парите и влиянието си, по един или друг начин, ще го получи. Няма как да знае как се постъпва другояче – средата, в която обитава, не му показва / не му е показала алтернатива.
Освен, че Джин-и е реална историческа личност и добра поетеса, ще попитате какво, аджеба, прави сериала исторически като нито една дворцова интрига не спомена тая. И няма да сте съвсем прави – докато сюжетът се развива, животът на кисенг се преплита с исторически събития и променящия се политически пейзаж на династията Чосон (даже лошият е с royal blood). И, за да съм съвсем в унисон с посоченото в предишния пост, ще подчертая, че драмата изследва теми за любов, амбиция, идентичност и стремеж към артистично изразяване в границите на строга социална йерархия.
Hwang Jin-yi рисува ярка картина на кисенг културата и какви са били битките, пред които са се изправяли хора, осмелили се да се противопоставят на обществените норми. Сериалът демонстрира несломимия дух на главната си героиня, докато тя се стреми да преодолее препятствията и да остави своя отпечатък в историята като легендарна фигура и поет.
Поантата може да се обобщи във финалния епизод – може би това е най-запомнящата се реплика в цялата драма (на Бу Йонг, съперник на Джин-и в света на кисенг). Не мога да цитирам точно, но беше със смисъл, че докато Джин-и я има, тя никога няма да е най-добрата кисенг на всички времена.
И понеже сте супер готини и сте стигнали да четете чак до тук ви черпя с една поема на Джин-и:
I cut in two
A long November night, and
Place half under the coverlet,
Sweet-scented as a spring breeze.
And when he comes, I shall take it out,
Unroll it inch by inch, to stretch the night.
Любопитен факт: Теориите за произхода на кисенг са много, но принципно повечето историци си стискат ръцете, че дамите, които забавляват с изкуството си мъжете, са били на почит още от времето на кралство Шила. Наричат ги Haeohwa - дума, съчетаваща трите китайски йероглифа за "разбирам", "дума" и "цвете" – доста фриволен превод – цветя, които могат да разбират думите (нищо чудно, при толкова логограми в китайския език…)
В заключение препоръчвам да инвестирате време във всички изброени драми, но, ако трябва да посоча само една, нека да е в Hwang Jin-yi. А и мисля, че всички серии със субтитри на ангийски, могат да се намерят в Ютюб.
*Снимките пак не са мои. Не ги използвам с търговска цел, но свалям при поискване.