10 свръхестествени и митични същества и в кои корейски драми да ги намерите (част II)

Ето ни отново след рекламите. (Когато бях водеща на един сутрешен блок - вероятно съм го казваха, муахахаха). С нови сили продължавам да изброявам митични същества и допадналите ми корейски драми с тях. 

Grim reaper | Жътвар

Известен като Joseung Saja свръхестественото създание, което прибира душите на мъртвите, в Корея означава просто “жътвар”. Много култури гледат на жътварите като на зли - представяйки си ги като убийци, които посичат нищо неподозиращата си жертва с косата си. Корейските жътвари са известни като нещо, наречено Psychopomp. Те са същества, близки до божества, чиято работа е да насочват току-що починали души към отвъдния живот. Те не ги съдят, не ги убиват, а просто ги ръководят и им посочват пътя.

Смята се, че жътварите са на подчинение на Краля на ада - Yeomna, тоест има един шеф на Десетте Бога на Отвъдното - Siwang. Тези божества са смятани за всемогъщи съдии, които прецизно оценяват делата и намеренията на загиналите, определяйки съответно наказанията или наградите им. Всеки от тези десет “царе” има специфична роля и отговорности в процеса на “присъдата”. Няма да влизам в излишни подробности, но най-общо казано те притежават свръхестествени сили и имат властта да определят наказания, покаяния и страдания на души, които са извършили злодеяния през живота си. И обратно, добродетелните души са възнаградени с мирно и блажено съществуване в задгробния живот.

Вярванията около десетте крале в корейската митология за задгробния живот са се развили и са били повлияни от културните традиции и религиозни практики, оформяйки с течение на времето уникално възприятие за отвъдния живот и неговите владетели в корейската култура. Затова и има такива съществени разлики във възприятията за жътварите на Изток и на Запад - защото влиянията са били различни. В Корея основно - будизъм, хиндуизъм, таоизъм. 

Но да се върнем към Grim Reapers. Te често се появяват на хората преди смъртта им и често се забелязват около местата, където има масови жертви - автомобилни катастрофи, болници, гробища. (Спомняте ли си как в “Goblin” бяха строени по пътя преди инцидента с автобуса?) Напълно са отдадени на работата си и веднъж щом дадена душа е набелязана, че ще напусне този свят, никакво пазарене или шикалкавене не може да отклони жътварите да довършат започнатото. След кончината на човека, жътварите това водят душата му по пътя към отвъдния живот, Hwangcheon Road (като в Hotel Del Luna, не ли?). 

Външният им вид е на човек с бяла бледа кожа и хлътнали очи. Те носят черен развяващ се ханбок и голяма черна гат (шапката, носена от корейските богати мъже и учени от Чосон). Досущ като в Tommorow. :) Често размахват оръжия или религиозни послания върху парчета дърво - използват ги за унищожаване на души, които се опитват да избягат от неизбежното. Те са смятани за сурови и безпардонни, брутално честни и с безкрайна упоритост, поради което в повечето съвременни корейски сериали жътварите са показани като усърдни офис служители.

Ако сте се прехласнали по Grim Reapers, то силно препоръчвам да обърнете внимание и на Arang and the Magistrate. Въпреки че там център на вниманието е призрак, който получава разрешение от Краля на Небето (Jade Emperor в Китай, в Корея - по-скоро Sang-Je\Hwanin) да се превърне за известно време в човек и магистратът, който му помага, то образът на жътваря няма да остави никого безразличен. Mu-young е един от злодеите в драмата и е интересен герой със страхотна бекграунд история. Освен това е и водачът на местния клан на мрачните жътвари и е един от главните проблеми на двойката човек-бивш призрак (Шин Мин-а и нашият любим принц И Джун-ги). Според мен драмата си струва да се изгледа - като това е една от причините. Другите са двамата главни, тайнствената история около семейство Чой, украшението за коса и разбира се хуморът и романтиката. (Мен ако питате, ролята на Шин Мин-а мимикрира тази от My Girlfriend Is A Gumiho, но това никак не ме дразни - напротив - намирам го за супер сладко.)

Gods | Богове

Говорейки си за богове, няма как да не обърнем внимание на трите основни божества в корейската митология. Над всички стои Sang-Je (Hwanin) - върховно божество. Той управлява небесата и вселената и бди над всички други богове и духове. Хората се молят на него за напътствие и защита и вярват, че той може да донесе късмет и да помогне за разрешаването на проблемите им. Sang-je е мъдър и справедлив, слуша молитвите и протяга ръка към нуждаещите се. 

Обикновено изобразяван като възрастен мъж с брада, излъчваш мъдрост, достолепност и богат житейски опит, в гореспоменатата драма в ролята му се превъплъти собственикът на маската и алергичният към хора Ю Сънг-хо | Yoo Seung-ho :) В Doom At Your Service пък беше малко момиченце, което нон-стоп влизаше в болница. Всъщност, ще запомня този сериал заради съвсем друга и общо взето тривиална причина - гласът на отговорния редактор на онлайн пъблишър, където работи главната героиня - И Су-хьок | Lee Soo-hyuk. Иначе драмата се върти около трудолюбива жена на име Dong-kyung, която е диагностицирана с рак на мозъка. Разочарована от всичко в живота си, Dong-kyung проклина света и желае всичко да изчезне. Къде на шега, къде - не, но желанието ѝ е чуто от самия Doom | Гибел. Осъзнавайки тежестта на това, което е казала, тя се опитва да се откаже. В крайна сметка сключва сделка с Doom да живее живота си както иска за 100 дни и след това да реши дали светът да изчезне или не. Ако обичате романтичните фентъзи драми, тогава Doom At Your Service попада сред задължителните. (За феновете на Со Ин-гук | Seo In-Guk ще кажа, че е много по-добър в Death’s Game; като освен бенката, тук може да се насладите и на зеленикавите отенъци на косата му - все пак играе рисуван герой от уебтун.) 😄

Няма как да не спомена и нещо с God в заглавието. Разбира се, в Bride of the Water God централното място е за Нам Джу-хьок | Nam Joo-hyuk, тук по-известен като Хабек | Habaek (Богът на река Амнук, има нещичко за него в поста за Jumong и други позабравени корейски исторически сериала). Но отсега предупреждавам, че освен да плакнете окото, друго може и да не изпитате. Историята за воден бог, който идва в света на простосмъртните, за да намери 3 камъка и да стане крал, а междувременно се влюбва в психоложка, която е от семейство, заклело се да му служи - е пълна с дупки в сюжета. На мен лично повече ми допаднаха фентъзи елементите и боговете, които имат дълга история помежду си. А, да, и специалните ефекти - особено взаимодействието на Хабек | Habaek с водата. На няколко пъти богът успява да спаси любимата си - така че има доста такива сцени. Освен това, ако сте чели други постове, заете, че съм луда по красивата кинематография. Тук имаше доста хващащи окото моменти, включително тучна зелена природа и хълмове. Да благодарим на творческия екип за това. И на авторите на костюмите и грима. :) Ако мога да обобщя - имаше и добри и лоши неща в тази драма, затова от нагласата ви зависи дали ще ви хареса. А имаше голям потенциал, който не беше реализиран (ама наистина се побърках от нелепата скорост на развитие на романтиката, както и тъпите постъпки и решения на главната, която уж се занимава с психология).

Vampire | Вампир

Стигнахме и до моето любимо свръхестествено създание - вампирът. Кръвопиец и екстремно сенсуален - той е една от най-емблематичните митологеми в много култури, като през последните години заема полагащото му се място и в корейската популярна такава 🙂

Трудно ми е да спекулирам как вампирите са си пробили път до полуострова - дали заради американски блокбастъри като „Здрач“ или от по-отдавнашните превъплъщения на Гари Олдман, Том Круз и Брад Пит, но са станали много “популярни” тези дни и може да ви изненада като научите, че Корея няма местна вампирска традиция. Корейските вампири, които виждаме в днешните драми и филми, изглежда приличат на кръстоска между европейския вампир, който се страхува от чесън и светена вода, и подскачащия, подобен на зомби, китайски jiang shi. (Въпреки че както стана ясно, в Корея има много други традиционни свръхестествени същества, единственото вампирско нещо, което биха разпознали по-старите хора, е jiang shi, реанимиран труп с бледа зелена кожа, който се храни, като изсмуква човешката жизнена сила.) 

Като цяло и аз съм леко озадъчена - най-малкото съм гледала вампирския трилър „Жажда“ на Парк Чан-уук (Синопсис накратко: Song Kang-ho играе главната роля на вампира, Sang-hyun, който е католически свещеник, заразен с вампиризъм чрез участие в експеримент за тестване на медицинско лечение, докато работи като мисионер в Африка.) Докато се подготвях за този материал, попаднах на негово интервю във връзка с тази му международно призната лената. Ще го преведа буквално: „Доколкото ми е известно, в Корея няма вампирски фолклор. Само истории, внесени от Запада, представляват основата на този съвременен мит.”

По мои наблюдения обаче местните вампири са някак покорейчини - тоест нямат никакво отношение към чесъна или светите предмети на християнството. Отделно че изглеждат много човешки, с изключение на очите - които светят в червено, синьо или лилаво, когато показват зъбите си. Както и на Запад тукашните вампири са супер силни, незабавно се самолекуват, уязвими са на слънчева светлина и са обездвижени от сребро. Тоест, както почти всичко, привнесено отвън, и тези свръхестествени създания се адаптират, преработват и в крайна сметка - асимилират. 

Много се забавлявах, докато гледах едно от първите вампирски присъствия на малкия екран в Република Корея - Vampire Idol. Познавате вампирите, нали? Особено бодигардовете! Тези четирима буквално идват от различна планета, Vamparitoos, и са блокирани на Земята. Всеки от тях представлява някаква част от класическия вампир – И Юнг е безсмъртния арогантен принц; Hong Jong-hyun е гений и знае всичко за всичко, но не може да разбере как да взаимодейства с хората; Lee Soo-hyuk и Kim Woo-bin имат различни умения - като единият може да се похвали със супер слух, а другият - с майсторство в бойните изкуства и вампирски инстинкти за пиене на кръв.

Корейските вампири са естествено безсмъртни, въпреки че това, подобно на проблема им със слънчевата светлина, често се разглежда в контекста на даден драматичен сюжет, който го изисква. И очевидно има някакво негласно споразумение между сценаристите, че ако вампирът реши да не пие човешка кръв, всичките му силни вампирски характеристики постепенно ще стават все повече и повече подобни на тези на хората. Споменах ли, че вампирите в Корея се раждат като такива (в повечето случаи) и че са вечно млади? Първоначално в драмите като Scholar Who Walks The Night (разбира се, че с четвъртия принц Уанг Со) вампирите предизвикват ужас и упалаха, но в последствие стават много приятелски настроени, дружелюбини, полезни (като в Blood например) и дори леко глуповати (като в Heartbeat). 

Ако сте фен на И Джун-ги, не подминавайте Scholar Who Walks The Night. Драмата се отдалечава от идеята за вампирите като чужденци или извънземни и ги приема като същества от месния фолклор. Ще се опитам да разкажа синопсиса накратко, без да спойлвам много. Историята се развива в Чосон, където злият герой вампир (който е на доста годинки, но хич не му личат) контролира управлението. Сключил е споразумение да защити страната и да получи храна (т.е. хора) в замяна. Джун-ги като Sung-yeol е този, който е превърнат във вампир, за да свали злият Gwi (който няма да ви казвам кой е - проверете си сами :) ) Но той не е изцяло лош, има и проблясъци на човечност в характера му - хуманизиране на вампирите. Има и малко романтика, а и музичката си я бива.

Но вампирът, който напоследък плени сърцето ми, е Taec Yeon от 2PM. Няма да ви лъжа, много повече го харесах в ролята на ултра зъл социопат във Vicenzo и не можах да го издържа (тоест - изгледах превъртайки) Royal Secret Inspector Joy (дават го и по нашите телевизии, но нямам наблюдение върху дублаж, превод и т.н. при излъчването там). И забележете - харесвам актьорите в Heartbeat, не самата драма. Тя ме разочарова адски, даже повече от онова недоразумение за тайния инспектор (мани другото, но как, по дяволите, влиза някакъв си там анонимник при владетел, чийто произход е считан за небесен /обикновено/, и открито го обвинява за отравянето на предишния монарх, поставя му ултиматуми и го заплашва?!), Тъпото беше, че сценаристите имаха на разположение елементи като романтика, комедия, фентъзи и мистерия, от които да забъркат неустоимо преживяване за нас, феновете. Разполагаха с убийствен актьорски състав и прилична музика също - и какво направиха - едно голямо нищо. За да не съм съвсем негативна - химията между двамата главни е ОК, но, да бъдем честни, кой не би си паднал по Taec Yeon (особено като си свали ризата, веднага забравяш за ушите му)? Ооо, и goofy вампирите около главния са много сладки в поведението си. 

Иначе сюжетът накратко (за да прецените за себе си заслужава ли вниманието ви): Вампир, опитващ се да стане човек, се събужда точно преди края на 100-годишния си сън. Виновникът е млада жена, която току-що е наследила къщата, където лежи ковчегът му. Предстои серия от събития, които може би (а може би не) ще накарат вампирът, който отчаяно иска да се влюби, и жената, която е студена като лед, да открият пътя един към друг. 

Лично аз за следващо гледане с любимите ми вампири съм си набелязала  Orange Marmalade и ще ми бъде полезно да ме посъветвате да го или да не го гледам.

Demon | Демон

В корейската митология няма изначално зъл или само един събирателен образ (например като Сатаната на Запад), на която да бъдат “закичени” всички лоши черти и гнусни личностни характеристики. Спомнете си, че дори драконът | imugi (в Korean Odyssey или в Gu Family Book) е изобразен като свещена, страховита, ужасяваща фигура, но не причинява вреда по всяко време. Всяко същество в корейската митология има и двете страни и учи човек да преследва доброто, за да живее по-добър живот. 

Така че и демоните са си привнесли корейците - поне тези, за които християнството е пътеводна светлина. Ако обърнете внимание, в началото на My Demon (хитова напоследък драма, която по някое време дори беше и в топа на най-гледаните в Netflix) героят на Сонг Канг | Song Kang се появява в нещо като пригодена за църква палатка. 

Християнството под формата на католицизъм е въведено за първи път по време на късния период на династията Чосон от конфуциански учени, които се запознават с това религиозно учение в Китай, черпейки информация от писания на италиански йезуитски мисионер (Йезуитите - тези “любими” фанатици - от “Осъдени души” до “Шогун” - навсякъде са "топ"). През 1758 г. крал Йонгджо от Чосон официално забранява католицизма като „зла практика“. Най-голямото гонение на християни обаче (не съм сигурна дали тук се показва точно това в сцените с екзекуцията) се случва в средата на XIX век - при което са убити 8000 католици в цялата страна, включително 9 френски свещеници мисионери. По-късно през същия век отварянето на Корея към външния свят постепенно води до повече религиозна толерантност към християните, но да не се отклонявам. 

И в крайна сметка да се върна към My Demon. Сюжет: До До-хи (Ким Ю-чонг | Kim Yoo-Jung) е CEO на утвърдена компания за храни и напитки. Тя обича работата си и в нея е много добра, за разлика от личния си живот, където е кръгла нула. Единственият човек, на когото държи с цялото си сърце, е мадам Джу (Ким Хе-сук | Kim Hae-Sook), нейният законен настойник. До-хи е осиновена от достолепната мадам преди много години - след трагичен инцидент с родителите ѝ. 

Междувременно Гу-уон (Song Kang) е демон, който съществува от почти 200 години и изобщо не е остарял. Всъщност, ако не друго, това само е добавило към неговия блясък и обаяние (абсолютно съм убедена, че сценаристите са избрали името До До-хи само, за да може Сонг Канг да прави убийствени джучки, докато го изговаря!). Той сключва сделки с хора, които имат отчаяна нужда да останат живи. Договорът обикновено е за 10 години и след изтичането му демонът идва, за да отведе душите им в Ада. Всъщност сключването на тези сделки с хората е начинът, по който Гу-уон остава жив и продължава съществуването си. 

Двамата се срещат, оплитат съдбите си, има убийство и мистерия, ревнив по-голям брат, психопат, несподелена любов, сватба и т.н. - но забелязвате ли, как сипя суперлативи за сравнително старички драми, и нямам особено мнение за новите (а повярвайте, следя всичко, дето изплюва Netflix и започва да се титулува като viral)? И тук ще е така. Въпреки че Сонг Канг | Song Kang мога да го гледам дори когато просто мъчи или бели мандарина - тук и той не успя да спаси драмата. А героят му беше изигран безупречно - героично, романтично и комично. С ръка на сърце мога да кажа, че това е най-силният му образ до момента (а съм гледала всичко с него, качено в Netflix - от Love Alarm до Sweet Home). А химията между него и Ким Ю-чонг ще остане в историята на корейските драми (даже тръгнаха слухове, че двамата са заедно). 

След супер ударното начало на My Demon (цяла седмица копнеех за следващия епизод), кулминацията дойде в средата на сезона и след това кривата беше нисходяща. Даже ми беше чудно дали, ако главните герои не бяха толкова популярни, драмата щеше да има такъв рейтинг… Напълно безплатно подавам идеи, които сценаристите да доразвият, ако има втори сезон:

• миналото и първият живот на двойката човек-демон; 
• доразвиване на героя на Ча Чан-хуа | Cha Chang-Hwa;
• празният живот на брата на До-хи и семейството му.

За да не си кривя душата трябва да призная, че визуално, освен ултра красивите актьори с перфектен стайлинг, драмата беше бонбон. Водни капчици, падащи на забавен каданс, светлини, черешови цветове около тях, красиви къщи, сцена с чадъри, и още, и още. А, и Our night is more beautiful than your day на NewJeans също много ме зарадва.

Alien | Извънземно

Реших да включа това “свръхестествено” създание - извънземното - след като започнах да гледам документалната поредица Ancient Aliens по History Channel. За незапознатите ще кажа, че според теоретиците на древните астронавти същества от Космоса са посещавали Земята преди векове. Темата ми е интересна още от тийнгодините ми, когато с настървение четях Ерих фон Деникен. 🙂

Затова и историята от My Love From Another Star не ми е чак толкова фантастична. Изобщо, ако Вселената е безкрайна, какъв е шансът единствено на четвъртата скала от една от безбройните звезди да има разумен живот? 

Тук можете да видите извадка от Statista от 2020 година, според която 10% от корейското общество вярва, че страната е посещавана от извънземни. Ако оставим настрана твърденията на севернокорейците, че извънземни на границата са разпространили Covid-19, то явно на полуострова не са особени любители на малките зелени човечета. За разлика от американците например, където 6% от населението твърди, че е било отвличано от извънземни. 

Историята в My Love From Another Star се завърта около извънземен, който е заседнал на земята от 400 години и е приел образа на човек. Тъй като не остарява, Do Min-Joon (в ролята Ким Су-хьон | Kim Soo Hyun) трябва да променя самоличността си на всеки няколко години. Сега, когато има шанс да се върне на своята планета, се появява момиче, супер арогантна и надута актриса, която се превръща в причината да не иска да си отиде. Сюжетът със сигурност няма аналог (поне аз не намерих) и е една от причините за популярността на драмата. 

Женският образ е поверен на перфектната Чон Джи-хьон | Jun Ji Hyun, която с течение на драмата се разкрива като ранима, нежна и с живот, далеч от перфектния. Всеки път като я гледам тази мацка ми отвърта главата - няма такава друга стихия на малкия екран в Корея. 

Братът, несподелената любов, бащинската фигура…всичко, всичко ми хареса. Дори и фактът, че извънземният с poker-face е по-човек от всички останали хора в сериала - той ревнува, несигурен е, влюбен е, смее се и плаче от сърце (Боже, гледахте ли го вече в Queen Of Tears, където пиян до козирката, ревеше сърцераздирателно, че е много сладък когато е на на градус и това му е провалило живота. Упс, спойлер!) Аз лично си изревах очите на финала и призовавам всички да последват примера ми, ако искат: 

• да не пропуснат драма, която е в списъка на всеки kdrama фанатик (и с право);
• да станат свидетели на всестранните актьорски таланти на Чон Джи-хьон | Jun Ji Hyun;
• да се насладят на сюжет без аналог в корейските драми;
• да изследват нестандартната, но чудесна химия между Ким Су-хьон и  Чон Джи-хьон (за да бъда откровена това момче няма слабо съчетание, дори в Dream High избива тавана със Сузи | Suzy).

Zombie | Зомби 

И последно, но не по значение, стигаме до зомбитата. Вече съм описвала що за тропи са в постовете си за “Кралството”. 

Първоначално определено като немъртво човешко тяло от хаитянската и северноафриканската вуду култура, зомбито бавно, но сигурно се превръща в популярен културен продукт, стандартизирано като страшен враг на хората. Зомбито е чест герой във филми, телевизионни предавания, романи, видео игри и комикси. То винаги съществува в една неопределеност между човешкото и нечовешкото, като по този начин се превръща в парадоксална концепция, съчетаваща живот и смърт, човек и чудовище и воля и безсъзнание. Въпреки че зомбито се тълкува по различни начини, в съвременните драми зомбитата обикновено се представят и разглеждат като чудовищни ​​врагове на човешките същества (с изключения като Korean Odyssey, където виждаме едно изключително сладичко зомбинце айдъл.) 

Разказът на сестрите Хонг затвърждава убеждението ми, казано неколкократно и под различни форми в този пост, че популярната култура в Република Корея заема привнесени модели на свръхестествени създания и им налага модифицирана концепция - в конкретния случай съчетава зомбито с традиционните характеристики на корейския призрак. 

В една от най-гледаните драми евър в Netflix, преди Hyosan High да се превърне в нулева точка за световната епидемия от зомбита, гимназистите там са полу-живи. Жесток тормоз, заплахи за самоубийство, неравенство в богатството и задушаващ натиск за успех превръщат училището в All Of Us Are Dead — и корейското общество — в един вид ад. Глобалният успех на Kдрамата без съмнение има нещо общо с популярността на зомби жанра, но също така изглежда свързан с централната тема на сериала: неуспехът на едно общество да защити своите млади хора. 

Драмата започва на дъждовен, неоново осветен покрив, където тийнейджърът Yoon Gwi-nam (Йо Ин-су |Yoo In-soo) и неговите приятели бият и заплашват вербално съученика си Lee Jin-su (И Мин-гу | Lee Min-goo). Впоследствие той прави опит за самоубийство, който провокира баща му, учител по природни науки, да го инжектира с миши серум - в опит да го направи по-силен и издържлив. 

Ако сте предположили, че тези схематични експерименти водят до създаването на зомбита, сте познали и печелите приговена от мен гьоза. Няма да ви спойлвам сюжета, само ще ви кажа, че имам афинитет към тийнейджърските драми, обожавам гимназиалните истории и имам склонност да търся “под вола теле”.

Затова ще си позволя да размишлявам малко за тази драма, която препоръчвам на всички!!! 

Много млади хора в Корея се чувстват така, сякаш страната им е ненужно трудно и болезнено място за живеене (справка - гнева на младите в Burning и писанията ми по темата). Въпреки че източноазиатската страна е в топ 10  на най-развитите икономики в света, нейното богатство и възможности са неравномерно разпределени. 

В това социално статукво върху подрастващото поколение е поставен огромен натиск да се справят добре със стандартизираните тестове за оценка на знанието (ако пуснеш трактор и ферари да вървят на една и съща скорост едната от двете превозни машини неминуемо ще даде фира. Коя ще е тя - зависи от скростта, не ли?), да влязат в топ колеж и да си намерят работа в компании като Samsung, Hyundai, SK Group и LG Group, които се контролират от едно семейство и притежават огромна власт в обществото и т.н. Корея има най-висок процент на самоубийства сред всички развити страни, като самоубийството е причина номер едно за смъртта на младите хора от 2007 г. насам. Младите хора ли казах? Не, младите зомбита… 

В заключение искам да кажа, че културните продукти варират от една култура до друга и са склонни да отразяват ценностите на обществото, в което се консумират.

П.П. Снимките пак не са мои, свалям при поискавене. Не ги използвам с цел печалба и, както обикновено, се стремя да са официалните плакати. За колажите ми помогна AI.