What Happened In Bali: Корейското кино знае как да разбива сърца
Да си припомним класиката от 2024 г., която превръща любовта в арена, а героите - в жертви на собствените си желания.
В една от групите за корейско кино видях пост за Sorry, I Love You, та се присетих за друг стар и перфектен, РАЗБИВАЩ сериал. Може да направя пост за стари и качествени, според мен, продукции. Ще видим. Но нека се фокусирам сега върху този текст.
Отдавна не съм гледала нещо, което да ме кара да не ПРЕСКАЧАМ в повествованието, а напротив да се връщам, за да се насладя максимално и на героите, и на сюжета. И споменът за "What Happened In Bali | Какво се случи в Бали" ме накара да се замисля колко въздействащи неща правеха и едно време корейците. Не казвам, че и сега няма попадения. Но някак количеството бие качеството.
Правя вметката, че през цялото време исках да понатупам доста от хората в кадър или, реципрочно по сила, ми беше желанието да повръщам върху тях.
Най-много бой щеше да отнесе Су-джонг (Ха Джи-уон | Ha Ji Won, помните я от сериали, където жените се преструват на мъже и обратно, като “Императрица Ки” например), милата, сякаш не страда достатъчно. И за пръв път от хилядолетия симпатизирах на анти-героя, ако изобщо Дже-мин (Чо Ин-сонг | Jo In Sung) може да се нарече така, завалията. Ин-ук (Со Джи-Соп | So Ji Sub, едно време ми беше любимец. И на сестрите Хонг също явно. Поканили го бяха в Master’s Sun.) беше най-прекрасното дърво тази зима, а след Нова Година ходихме често на Витоша и се нагледах на доста…
Бали като рай, който не може да спаси никого
Още от заглавието ви става ясно, че Бали не е просто пространствено позициониране, а метафора на Рая, нали?
Иначе за сюжета набързо - И Су-джонг, отраснала в немотия сирак, работеща като екскурзовод в Бали, среща трима корейски туристи, чиито съдби завинаги ще се преплетат с нейната. Това са Джонг Дже-мин, богат, отегчен наследник на огромна империя, чаебол отвсякъде; годеницата му Чой Йонг-джу, светска дама, копнееща за пари, но за любов и внимание също; и Канг Ин-ук, мениджър в хотел и таен бивш любовник на Йонг-джу, работещ под ръководството на Дже-мин.
Следва един любовен …многоъгълник… ясна ви е работата. Всеки играч в тази “чудновата бърканица” (по Йовков) е едновременно хищник и плячка, а когато отново се срещат в Сеул - работата става още по-напечена и завъртяна.
Ако си мислите, че това е банално и бедното момиче, което среща богато момче вече е изтъркан сюжет, сте в голяма грешка.
Сценарият на Ким Ки-хо (няма как да не сте се смели и да не сте приповдигнали настроението си с Welcome to Waikiki) премахва всяка романтична илюзия, с която сме свикнали, и пита: Ами ако бедното момиче не се нуждае от спасяване? Ами ако богатият мъж е твърде емоционално незрял, за да обича? Ами ако изборът между двама мъже не е свързан с избора на правилния, а с осъзнаването, че и двамата грешат?
ИДЕАЛЕН, без да преувеличавам, поне за мен, сценарий. И-Д-Е-А-Л-Е-Н. С толкова логичен завършек, че чак се почувствах неудобно, че сама не съм се сетила за него.
Егоист, егоист и още двама егоисти за разнообразие
Су-джонг не е скромна девойка със златно сърце, чакаща спасение. Тя е скептична, прагматична и пресметлива, готова да приеме финансова помощ от Дже-мин не защото вярва, че любовта побеждава всичко, а защото е отчаяна и практична. Ха Джи-уон я играе с изключителен нюанс – Су-джунг не е нито симпатична, нито неприятна, а е опустошително човечна. Тя е пресметлива, без да е манипулативна, уязвима, без да е жалка. Актрисата улавя противоречието перфектно: жена, която се опитва да се измъкне от бедността, докато едновременно с това е повлечена все във все по-дълбоки води от двама мъже, които не могат да решат какво искат.
Дже-мин е „богаташчето“. Той е клоун - буквално, емоционално, интелектуално. Той има пари, но е доста повърхностен и противен в слабостта си, няма способност да се жертва, няма разбиране за това какво всъщност изисква любовта. Героят на Чо Ин-сонг е суров, отчаян и в крайна сметка жалък. Това е мъж, който преживява пълен психологически срив, защото не получава това, което иска. Сълзите му са егоистични. Няма катарзис, няма нищо. Ами заслужава си финалът…
Ин-ук е „бедното момче“, но не се самозалъгвайте, че е предопределен за успех, защото благодарение на несгодите се е запазил чист и добронамерен. Той е користолюбив, амбициозен, готов да направи компромис с морала си, за да се издигне. Умен е, привлекателен и завършен егоист. Той иска Су-джонг не защото я обича, а защото тя олицетворява нещо, което той не може да има: бягство от действителността.
Йонг-джу е „богатото момиче“, но не е някаква си там проста невежа принцеса. Тя е реалист, напълно осъзнаваща, че разменя любов за сигурност и пари. Тя разбира цената на изборите си и въпреки това ги прави. Накратко - в нейно лице виждаме една жена, бореща се със собствените си компромиси, с чувствата си към Ин-ук и с все по-растящата убеденост, че златната клетка без любов пак си остава златна клетка.
Кастът е великолепен, не преувеличавам. Само като си помисля как Дже-мин вади налудничав погледа при всяко споменаване на Су-джонг, без реалното ѝ присъствие в сцената и още потрепвам. Актьорите се надиграват. Това не е любовен филм според мен, това е дисекция на корейското общество, замаскирана като трагедия.
В крайна сметка
Беше ми изключително любопитно да проследя еволюцията и еманацията на отношенията между класите в страната, трайно убедена, че няма големи разминавания. И ми стана много тъжно, не знам защо, не знам защо…
Но аз и плаках на церемонията по откриването на Световното, та…
П.П. Използвала съм скрийншоти от видеа в YouTube (затова е такова качеството) за снимките. Не ги използвам с търговска цел. Свалям при поискване.