Финалът на Stranger Things: От надежда към мрак?

Толкова години, любов, вълнение и часове му отделих на този сериал, че няма как да не се изкажа. Не знам дали сте фенове и едва ли идвате тук, за да четете за американски полуфабрикати (защото гурме началото се превърна точно в това). За финалния сезон на Stranger Things ми е думата… Сериалът, който не можеше да се побере в каквото и да е определение - дали е ужас, научна фантастика, тийнейджърска драма, комедия (имаше си доста весели и култови моменти, признайте си), завърши като една голяма катастрофа. По-разочарована съм била единствено от финала на Game Of Thrones.

Нататък четете на своя отговорност. Вероятно има спойлери , колкото и да се старая на ги избегна. Пети сезон е неравномерен, амбициозен и в крайна сметка разочароващ за мен, но вероятно супер надъхващ за феновете. И вероятно ще има продължение, спинофф или каквото още може. Децата вече не са малки и сладки, но винаги може още - явно максима в Холивуд.

Том 1 - Когато още имаше надежда

Знаете, сезонът излезе с 4 епизода през ноември и после с още 4 по Коледа и баш навръх Нова година. В първи епизод на пети сезон имаше нещо от онази тежка атмосфера, която ме привлече в началото. Хоукинс като военна зона. Робин пуска шегички в ефир. Дъстин страда неудържимо и яде як пердах. Даже Уинона Райдър не ми ходеше по нервите. Може би ми хареса, че братята Дъфър обясняваха всичко като за новаци в историята - знам ли. Но е факт, че ми вдъхнаха надежда. Особено след като намериха своето темпо и ни отвяха главата с 4 епизод. Честно, не преувеличавам - това беше едно от най-добрите включвания като идея, режисура, сценарий и реализация за 2025 г. Но явно прекалено избързах да се израдвам. 

Том 2 - Кога всичко се разпадна

После дойде Том 2 (нали така ги именуваха - chapter) и всичко се разпадна.

И не говоря само за плановете на героите.

През годините забелязах - мързеливото писане води до недоразвиване на някои персонажи. Помните ли Барб? А Боб? А Аргайл? Да вземем Боб за пример (Шон Остин). Той беше там да дава някакви технически съвети, да бъде гадже на Джойс и да умре. Как служител в мъъъничко радио може да хаква хайтек правителствени компютри (ако е с хапче - искам 3-4)? Наивно, глупаво, скучно. В тази част на този сезон се връща Кали (да, така наречената сестра на Илевън) - моля ви се - един от най-спорните персонажи в едни от епизодите с най-нисък рейтинг евър. Тя не добавя нищо освен допълнителна натовареност към вече претрупан касти хаотични сюжетни линии. Честно да ви кажа, теориите на феновете, които циркулираха в интернет, относно това дали е зла, дали е Mindflayer или някой, който ще привлече Уил на Тъмната страна, бяха безкрайно по-убедителни интересни от това, което се случи в действителност.Линда Хамилтън, (да, същата бойна мадама от Терминатор 2) видяхме като някакъв странен д-р Кай, който само раздава заповеди и има нулева мотивация, освен е че е съвестен служител. 

След вълнуващия първи том, втория епизод на втората част на сезон 5 беше премазващо зле. Братята Дъфър съсипаха така успешно наслагването, като го потопиха под слоеве експозиция и тромаво темпо. Епизоди 5-7 са експозиционни дупки, прикрити като лирични отклонения. Информацията постоянно бомбардира публиката: Къде е Холи? Какво е Измерение X? Какво се случи в Upside Down? Колко са теориите и какви (моля, обяснявайте по-бавно, че се обърках)? В общи линии, кардиналното правило на кинематографичния разказ - показвай, не разказвай - се игнорира. Персонажи прекарват цели сцени, говорейки за някакви странни за моя нешлифован от Теодосий Теодосиев ум. 

Спомнете си сцената на Нанси и Джонатан в стаята, която се топи. Това, което трябваше да бъде решаващ момент се влачеше прекалено дълго (като футболистите, дето се колебаят дали да стрелят към вратата в наказателното поле или да подадат и…остротата на атаката се губи). Когато стаята магически спря да се топи, след като признават своите тайни, ами…безумно ми е, евтино и мързеливо. 

Да не кажете, че съм кръвожадна, но щеше да бъде добре да умрат. Вместо това получаваме още един модел на някой дето е а-ха умрял, ама не… Та и се повтаря - Стив почти пада. Макс и Холи почти умират. Но никой не го прави реално. Освен Векна, разбира се (Джейми Кембъл Бауър ми е най-интересен), който на смъртния си одър бива набит от Уинона Райдър, изпаднала в истерия (again).

Финалът - Светлината в края на тунела (може да е от идващия насреща влак)

"Правилния свят" - последният епизод - се появи с нелеката задача да даде някакъв логичен завършен на всичко, всички нишки, всички въпроси, които се натрупаха през  тези изстрадани от феновете до последно пет сезона. И на места, макар и за кратко , се справи достойно. Уил най-накрая признава своя страх, споделяйки с останалите и онова, което е носил в себе си през толкова време. Дъстин и Стив си прощават взаимно и намират подкрепа един в друг. Нанси и Джонатан минават в друг етап на отношения,  които химията между тях, дето никаква я нямаше, няма и да им трябва. Робин най-накрая признава истината за своите чувства. И Макс се пробужда, с всичко, което символизира този акт (мога понякога и да виждам символики): очаквания, отговорност, но и надежда.

А Елевън? Нейното решение да се върне в Upside Down, за да го унищожи (вече май споменах, че очаквам продължения, спиноффи и всичко, което носи пари), е голяма крачка за нейния огромен растеж през всички тези години. От дете, което едва ли не не можеше да говори, което беше експеримент, собственост на някой друг (било то правителството, Хопъл, Джейк или т.н.) - до човек, който съзнателно избира своята съдба. Логично, честно, достойно. Това е жертва, която има смисъл, макар и героят да е като котката на Шрьодингер - може да е мърта или не. Едновременно. 

Но най-магичният момент, това, което даже ме накара да пусна сълза, хахахах, е финалната сцена. Героите - вече отчасти възрастни, ранени от годините, носещи белезите на всичко, през което са преминали - се събират около масата за игра на Dungeons & Dragons. Същото, което ги спасяваше, което беше тяхното убежище когато всичко беше мрак. Майк затваря една книга - книга за старото, за детството, за времето, което повече няма да се върне - и отваря друга. Това е трансформацията, за която чакахме и която изстрадахме, като поанта на сериала. 

И когато младата Холи се присъединява, когато видим следващото поколение, разбираме - че всичко, което са изживели са трансформиращите красота и болка на израстването. 

Това е всичко. Това е сърцето, което този сезон се нуждаеше да покаже. И в края го направи. 

П.П. Използвала съм скрийншоти (затова е такова качеството) за снимките. Някои са от официалния трейлър на сериала в YouTube. Свалям при поискване.