Център-нападател: Корейският филм „Майка" - дисекция на майчина „любов"?

Знаете ли как някои филми ви удрят като лек бриз, докато други - с метален стол по главата? Е, южнокорейският филм „Майка“ някак си успява да направи и двете едновременно. Започвам разказът си за тази лента почти толкова шизофренично, колко е и самата тя.

Не знам дали сте го гледали, едва ли не сте, затова сюжетът набързо: Имаме кротка и културна майка, застаряващ акупунктурист, която вероятно има повече игли в колекцията си от местната болница. Нейният умствено изостанал син бива набелязан за убийство на гимназистка по-бързо, отколкото можете да кажете „неправомерно обвинение“. Всъщност, няма да ви кажа дали е виновен или не. Нека остане тайна, хахаха. 

Говорейки за тайни, този филм ги обелва като лук – всеки слой разкрива нещо по-остро, по-миризливо и по-ревливо от предишния (дамите, дето готвят нон-стоп и режат салати - ще ме разбрат). А връзката между майка и син е достатъчно сложна, за да накара Фройд да вдигне ръце и да каже: „Отказвам се!“. Дотук за синопсиса. 

В кратце: Заслужава си. Аз дали бих го гледала трети път - вероятно да, но с научноизследователска цел. 🙂 Филмът майсторски съчетава черна комедия с разтърсваща сърцата драма по начин, който ще ви накара да се почувствате виновни, че се смеете една минута и задъхвате следващата. Освен това представянето на Ким Хе-джа / Kim Hye-ja като майка е толкова мощно, че вероятно би могло да се използва като оръжие ако Северна Корея реши да нападне Южна. 

Трудно е да си представиш как Кралицата майка от Goong превзема буквално всеки фрейм тук и го превръща в наръчник за майки  - какво трябва и какво НЕ трябва да прави всяка. Брутална жена, която изтръгва едновременно съжаление, разбиране, нежност и ненавист у клетия зрител (в частност - в мен).

Уон Бин / Won Bin тук показва какво може и че не просто изписан до съвършенство сърцеразбивач. Просто като правя съпоставка как наистина се държат хора с подобно заболяване и как го изиграва той, сериозно започвам да се притеснявам да не му има нещо. Шегувам се - но явно много се е отдал на ролята си. Само си спомнете онези “епизоди”, където получава проблясъци на разум, очите му се избистрят, физиономията му се променя и части от секундата по-късно черната пелерина на безумието отново се спуска върху сцената на разсъдъка…

Бавно и методично режисьорът Пон Джун-хо / Bong Joon-ho (да, това е същият леко болен мозък, който стои зад The Host и Parasite, и чийто “Мики 17” очаквам с нетърпение) наслагва сцени и “пушки” (по Чехов), за да се получи една експлозия на финала - от настроения, сюжетни обрати и куп морални въпросителни - това ли е да си майка - като лекарството, което вливаш (любов, надежда, опование, нежност, грижа...) и което излиза без да знаеш оставило ли е или не следа в организма? (сцената, в която Майката “налива” До-джун с медикамент, а той през това време уринира) и да даваш всичко от себе си без да знаеш ще има ли желания резултат? Дет се вика - финалът показва, че има :) Изобщо цветовете и сценографията няма да я коментирам - във филтъра на телефона се категоризират като сепия - убити, неутрални до тъмни. Има наслагване на визия / сцени (натрупване на напрежение по Хичкок), допълнително внимание към повторението на сцени (течностите, спането в общо легло, рязането на жен-шен или каквото е там, танцуването в полето и танцуването в автобуса, т.н.) 

“Ти и аз сме едно”, нали така му каза? С това свързвам тази повтаряемост. 

Музиката няма да я коментирам също - неведнъж съм казала, че азиатците, корейците в частност, са ненадминати в използването й. 

Лично за мен за пореден път в Мother / Майка (да, не бих го кръстила “Мама” - тази дума, освен закрила, предполага и нежност, а тук нежност няма) Бонг прави дисекция на обществото в Южна Корея - като посочва недъзи, но не налага “присъди”.

На фона на мешавица от жанрове, така типична за режисьора, се разкрива дисфункцията на общество - съставено от мъже, които са самодоволни, некадърни или брутални, и жени, които трябва да намерят начини да се справят / оцелеят. Ситуацията на майката (отсъствието на бащата никога не се обяснява) повдига въпроси за патриархалността на обществото, стереотипите и догматизма. 

Именно затова и героят на Уон Бин е поставен на ръба на полова характеристика - не съвсем момче, не съвсем мъж. А жената получава игли - символика за смяната на пола и прехвърлянето на роли. 

Грубо и гротескно е всичко, дори и тази отчаяна жена, която изтръгва едновременно съжаление, разбиране и ненавист у клетия зрител (в частност - у мен). Тя върви по своята Голгота и вкопчването в истината / разплитането на историята, не е въведено като начин да реабилитира сина си, а себе си. Да получи опрощение. 

В подкрепа на тезата си ще добавя, че, заради фонетичните различния между корейския и английския, “майка” и “убийство” се изписват с едни и същи символи. Заглавието "Madeo" предполага заигравка с тази сходност. Последната сцена разменя ролите и “вписването” в патриархалния свят е факт. 

Филмът задава трудни въпроси за справедливостта, истината и семейната лоялност, като същевременно запазва мрачната си комедийна черта като въжеиграч, който жонглира с верижни триони, хахаха.

Докато финалните надписи текат ще откриете, че седите пред монитора, вероятно все още с вихър от емоции и мисли, но със сигурност с усещането, че току-що сте гледали нещо специално. Това е вид филм, който по един или друг начин “остава”. Като онзи един смущаващ спомен от гимназията (не се правете - всеки има поне един такъв) – но този път наистина ще искате да се връщате към него.

5 бързи (и безполезни) факта за Уон Бин:

1. Викаха му (кoгато беше млад) корейския Кимура Такуя. Сега Кимутаку прилича на средностатистически чичак - с достъп до пластична хирургия. А за годините си Уон Бин хич не е зле. (дописано по-късно: Ако се съди от кадрите, изтекли от поклонението на Ким Се-рон / Kim Sae-Ron.)
2. Последно се е снимал във филм преди около десетилетие. И въпреки това е едно от най-разпознаваемите имена извън Корея - що се отнася до филмовата индустрия (по данни на HanCinema, не си го измислям аз).
3. Ако ще му купувате дрехи - да знаете, че е висок 1,78 см.
4. Има 15 (!) и то престижни (за азиатската част на света) актьорски награди и други 8 номинации. При условие че драмите и филмите се броят на двете ми ръце - ми добре си е.
5. Много са коментарите, че е кралят на рекламите. Печели достатъчно като от време на време цъфти в някоя. Дори и друго да не прави - вероятно преживява добре от това. А може жена му да го издържа. През 2018 г. тя все пак се снима в нещо различно - Romance Is a Bonus Book (има го в Netflix - сериал е).

Бонус и от мен: За съжаление е почти невъзможно да му се хванат спатиите на Уон Бин - няма официална страница, акаунт във Facebook, Twitter или Instagram. Фен страницата на официалния му клуб е покъртителна: http://www.wonbinus.co.kr/

И да, много го харесвам този скорпион, защото отгоре на всичко и играе - в “Майка” го доказва за пореден път! 

5 бързи (и безполезни) факта за Ким Хе-джа:

1. Викат й майката на нацията / nation’s mother (за сведение нацията си има майка (актриса, която най-често влиза в такива роли), татко, първа, втора и трета сестра, първи и втори брат, първа любов и дори крадец (там са 3 - единият е Rain (феновете на корейското кино знаят кой е) - затова, че се е оженил, откраднал е - абсолютната красавица Ким Те-хи / Kim Tae-hee). Обяснението е тук на 19:30 - https://www.youtube.com/watch?v=uIJAJiIIOwo
2. Ким е посланик на добра воля за християнската организация с идеална цел World Vision Korea от 1991 г. , за което време е посетила бежански лагери в разкъсани от войни и бедни региони в повече от 20 страни по света, включително Етиопия, Кения, Индия, Бангладеш и Сиера Леоне.
3. Спонсорирала е 103 деца от слабо развити страни. 
4. През 2004 г. написва и публикува книга, базирана на нейния опит, озаглавена „Не бийте никого, дори и с цветя“, и дарява всички приходи от продажбите й на деца в неравностойно положение в Северна Корея.
5. Ревностно пази личния си живот - жената е на 83 г. и вероятно няма интерес тепърва да си прави официални акаунти в социалните мрежи.

Бонус факт (най-безполезен): На мен за първи път ми направи впечатление в Goong. Девственият мустак на Джу Джи-хун (принцът от Kingdom) - също.

П.П. Снимките не са мои - взех ги от нета и не мога да посоча авторство. Не ги използвам с комерсиална цел, но свалям при поискване.