“Кралството” 2 - зомбита и пандемия по корейски

Сама не мога да повярвам, че го казвам, но, хора, втори сезон на "Кралството" надскочи високата летва на първия. Много арт, много смисъл, много добре изградени герои, много истинска мотивация на действията им, много силна игра, много, много, много… И зомбита, да, и зомбита.

Тук е мнението ми за първа част.

От къде продължаваме? Можете да си представите, че защитата на Сангжу не върви точно по план. Обстоятелствата и мутирането на вируса карат принц Чанг да предприеме рискован ход. Съответно, това му решение се превръща крайъгълен камък за трансформацията му в заслужаващ и мъдър лидер. В процеса на повествованието историята се лашка между минало и настояще, давайки на героите перфектна характеризация и вдигайки завесата на недоизяснени в първата част моменти. На целия този фон две жени се еманципират и припознават като източник на живот. За едната - е логично и някак идва естествено. За другата - е нереално и отблъскващо.

В интервю Пе До-на (лекарката - помните, нали?) разказваше, че втора част всъщност е “основното ястие” в менюто и оттук започва историята. Да ви призная - никак не е figure of speech това. Зареждайте пуканките и колата и си пуснете нещо различно от извънредните пресконференции на Министерски съвет и на Кризисния щаб.

Ето малко съображения за смяната на канала:

Убийственият сценарий и напрегнатият сюжет

Захлебихме с първа част, но това тук е...уау… Ще се опитам да не разкривам много от сюжета.

Зомбитата атакуват и през деня, и през нощта. Както разбрахме още в края на първа част - не светлината, а жегата всъщност ги държи на разстояние. За зла участ обаче в Чосон е зима. След като нападат по всяко време на денонощието изобщо могат ли да бъдат спрени тези твари? Имайки за фон животозастрашаващите хапльовци, се разкриват политически игри и тънки сметки, за които никой не си е и помислял. Бягайки от Сангжу, принц Чанг се набутва в бърлогата на звяра. Следва капан, който щраква за него и групата му, но след който се дава шанс за овъзмездяване. Тъкмо си поел дъх и си мислиш, че за престолонаследника са дошли по-добри дни и...пълен обрат. И така до самия край. Ще разберете кой е предателят, но напълно ще му влезете в положението. Леко ще ви се приповръща от отцеубийство и от други...убийства. На моменти напрежението e толкова голямо, особено в сценатата с езерото (да, същото, в което хвърляха труповете), че ти идва да връхлетиш в екрана барабар с пуканките.

Нищо няма да ви подсказвам повече. Само ще отбележа, че всеки плот туист не е самоцелен, а доста мотивиран и обоснован.

Еволюцията на принц Чанг

В началото принцът беше само част от дворцовия пейзаж - някаква безгласна буква, набутана в трета глуха, която никой не взима на сериозно и съответно - не иска да убие. В началото… После той тръгна да изследва непознати аспекти на личността си и му закачиха предател. След това се еманципира и му дадоха...убиец. Не един…

Интересно е да се проследи развитието на героя и етапите, през които преминава. Бавно, но методично, се добавя текстура към персонажа, а това е като мед за киноманската ми душа. Освен това се потвърждава тезата, че един ръководител е толкова добър, колко е добър екипът му. И в добавка - само силните могат да демонстрират милост - от спасяването на антагониста до ...финала :)

П. П. Паралелно с "Кралството" 2, гледах и Hyena, отново с Чу Джи-хун. Това момче е звяр… Играе, та се къса.

Баталните сцени

Може би трябва да кажа визуализацията като цяло.

Толкова добре заснето - с кадански, тонове грим, боя, масовки, внимание към детайла…

Косъмчетата между пръстите ми леко настръхнаха когато японският самурай отсече главата на зомбито и после режисьорът реши да върне кадъра обратно.... На забавен каданс. А как чаят преля от чашата? Ммммм. Предизвиквам ви - вземете който и да е кадър. И му намерете дефект.

От неравната битка върху плаващия сал във водите край Сангжу до сцената на кулминационния сблъсък в тронната зала и отчаяната борба върху замръзналото езеро в Тайната градина всяко движение на камерата е прецизирано като поредния шев между зрителя и пачуърка на историята.

Перфектната характеризация на “лошите” герои

Има върховен злодей тук - и това на е министър Чо. Ето, спойлнах ви.

Учудващото е, че по Ботевски в корейските сериали всички имат разбираем от логическа гледна точка мотив. Само, за да се хареса на западните зрители вероятно, върховният злодей тук няма. И все пак...може би “кучето скача според тоягата” и “крушата не пада по-далеч от дървото”... Мнеее, отказах се от тази идея :)
Най-лошият лош тук ме погнусява. Но пък е тооооолкова силно изпълнение. Особено когато се стига до опитване на собственото лекарство… Ох, много ще разкрия, ако продължа.

Финалът

Тук вече нищо няма да кажа. Само че целият последен епизод е един епичен финал, след който става ясно, че няма как да няма...продължение.

Аз ще очаквам "Кралството" 3 да е епик. Но трябва да е Стефка Костадинова на сериалите. Поне...

П.П. Размисли за всичко около “Кралството” можете да намерите тук.

*Снимките са от Netflix.