19 продукции, с които ще запомня 2019 г.
За добро или за лошо това кино завладя съзнанието ми през 2019 г. Вижте!
Нещо напоследък съм зарязала това толкова обичано от мен начинание да си пиша и да си се чета сама. Предимно за кино. Но, ето, часове преди началото на новите 20 (ново 20?!), вместо да вия баница с късмети, нахлувам мощно, за да изброя 19-те филма/сериала/анимации, с които ще запомня изминалата година.
Не казвам дали ще ги запомня с добро или лошо. Просто сцени, моменти, музика или дори превъплъщения от тях ще ме преследват и преди да получа старческа деменция ще си повтарям “Ама вие помните ли как еди-кой-си го направи еди-къде-си?”
Някои (особено Parasite) си заслужават отделен разбор. Ще видим дали ще им се случи…
- Parasite
В бъкана с метафори и визуално съвършена среда, сатира и реализъм се редуват да изнасилват социалната критика, докато не зачене най-одухотвореното дете на кино годината.
2. The two popes
В подходящ дори за атеисти фрагмент от реалността, двама се надиграват в компанията на идеален диалог и с подкрепата на документална режисура, по подходяща за ТВ, отколкото за кино.
3. Joker
Умопомрачителна музика и нечовешко превъплъщение си правят компания в странна критика на алиенацията и озлоблението на днешната реалност.
4. Marriage story
Една обикновена история, обилно полята с актьорски талант, получи хайп и хейт, които не заслужаваше.
5. The Irishman
Оригинален сценарий и запомняща се режисура потънаха под ненужна протяжност, тонове грим и компютърни корекции на чудовищни актьори, разсейвайки вниманието от важните детайли, а именно как си отива този жанр в киното.
6. Once upon a time in…Hollywood
Обяснение в любов към живота в киното, снимано по нетипичен за режисьора начин, но въпреки това с едни от най-запомнящите се сцени с куче в историята изобщо.
7. The king
Добра операторска и гримьорска работа, окъкана от безобразен монтаж на ключов момент, но спасена от нямащи вече нужда от доказване момчета, една от най-унизителните смърти на екран и много приличен диалог, макар не от Шекспир.
8. Ad Astra
Дори и неописуемата красота не може да спаси сценарния хаос и идейното безсилие, изстрелвайки в черната дупка на разочарованието Космоса на очакванията.
9. Frozen 2
По-изпипаната част, като за този мърчъндайз, уви, не съм достатъчно богата.
10. True detective
Корените не са това, което са и никой не може да надскочи началото си, макар и крушата да не пада по-далеч от дървото - както визуално, така и музикално, и актьорски и с малко изключения - сценарно.
11. The witcher
Най-зарибяващото за мен фентъзи от "Властелинът на пръстените" насам, но по-плоско и с по-грозни актьори, секс и геймърът Кавил, който е изваден от някое PC.
12. Good Omens
Добра трактовка на свят, който не подлежи на трактовка, полята с театралност и финес, но далеч от дразненето и прекаленото “навиране” в очите на метафори.
13. Love, Death & Robots
Стиймпънкът и порното имат анимирани деца и са ги дали за отглеждане на научната фантастика, ужаса, комедията и екшъна.
14. The Highwaymen
Двама каубои в железен кон преследват изгубените каузи на животите си, за да намерят изкупление, опрощение и покой.
15. Mr.Sunshine
Любовта и вниманието към детайла превръщат тази наглед тривиална история за любов, дълг и независимост в ода за свободата.
16. Arthdal Chronicles
Липсата на логика и мотивация на действията на персонажите не могат да развалят удоволствието от зрелищното преживяване, което е този фюжън от митологии.
17. Sky castle
Сатира на консуматорското, която клати укорително пръст към осъдената още при Кайн и Авел неотменна човещинка - да е НАЙ.
18. The Kingdom
19. Search: WWW
Интересна режисура, дваж по-интересен сценарий и наистина силни характери, изпълнени по неподражаем начин, дават стойностни размисли върху теми, които спешно се нуждаят от социална дисекция.
Това НЕ Е класация и НЕ са най-добрите продукции на годината.
Както казваше Порки преди Коледа - "Това е всичко, приятели!"
Бонус от предишни години:
Blade of the immortal
С минимализма и всеобхватността на хайку, приказка за дълг и чест спряга въображението над глагола отмъщавам.
The host
Мешавицата от стилове на таткото на “Паразит” прави тази запомняща се и забавляваща социална критика, прикрита като плосък хорър или уот-со-евъ, must-see.
