“Нашето кимчи семейство” е пир за сетивата и балсам за душата

Много обичам списъците. Ако можеше, щях за всичко да си правя по един и с кеф да зачерквам всяка точка от него, когато й дойде времето. Може би затова ще напиша и за този сериал моите 5 стотинки под формата на to do list. Някак отзад напред ще започна, но do-то е ясно. Отделете време, гледайте го.

Необременяващ, красив, разпускащ – дълбок и спокоен, като водите на река Хан. Защо пак сравнявам с река – ами Хан всъщност са две реки, които се събират в една. Така както героите се събират, за да направят дом и истинско семейство от общо пространство за обитаване. Не искам да ви развалям гледането, а както се уговорихме вече, “Нашето кимчи семейство” задължително-се-гледа. Ако изчакате с препоръката, ще имате възможност да му се насладите по някой от каналите на БНТ. Въобще от Националната телевизия демонстрират завиден вкус към драми и макар, по една или друга причина, да не излъчват най-хитовите, то определено подбират класни заглавия.

Сюжетът се завърта около един гангстер без минало и семейство с малък ресторантьорски бизнес. Всички търсят себе си, едновременно с топлина, разбиране, място, на което да принадлежат, уют… Няма да ви издавам повече от сюжета – мислех да ви преразкажа първия епизод и да прецените заслужава ли си – но ми дойде идеята с листа. Ще е за главните герои, so check it out.

Ки Хо Те

Запознайте се с главния герой. Как ви звучи името му? Като на някой, който се бори с вятърни мелници, нали? Още от първия епизод, където ступва колегите си loan shark-ове, за да спаси длъжник, който трябва да се раздели с апартамента си за 10 пъти по-малка сума, та до последния, където… няма да ви го развалям. Но в общи линии, нашият Хо Те е наперен и саможив, въпреки трудното се минало. Изоставен е като дете в двора на сиропиталище и не помни нищо за родителите си или от къде идва…

Ако очаквате обаче типичния за корейските драми наранен младеж с тежко минало, гняв и емоционален багаж, се откажете. Този корейски Дон Кихот не е най-милият и внимателен човек на света, но кой е?! Изборите и поведението му са целенасочени и логични. Когато любовта почука, той отваря широко вратата, прави страхотно кимчи чиге . В името на повествованието, разбира се, около него витае някаква мистерия – защо бащата на двете дъщери от ресторантьорското семейство има снимка на Хо Те като малък, например. Но ви уверявам, че както неговата, така и всички останали сюжетни линии, накрая ще се съединят в логично цяло и ще ви причинят WOW-момент.

Това е снимка на главния актьор. Не е с най-впечатляващата външност в корейското кино. Визията му ми причинява позиви и ще се учудите, като ви споделя, че съм го изтърпяла 81 епизода в „Чумонг“, но ще пробутам като извинение, че тогава бях бременна.

Не знам как да ви убедя, трябва да сте следили поне 3 от драмите му, но винаги, ама абсолютно винаги, Сонг Ил Гук “потъва” в ролята си, отдаден е безпрекословно. Колекцията му от азиатски кино и ТВ награди е пълна. Не ме обвинявайте в пристрастност - ама как хваля едва ли не всички корейски актьори, а дето се вика, нито един няма “Оскар”. Първо - не хваля всички, има големи дървета като “любимите” ми Сонг 1 и Сонг 2 (прочетете за “Есен в сърцето ми”, където леят “талант” и сълзи на килограм) и второ - Холивуд само може да страда, за което. (Имам теория, че корейската популярна култура е “осъдена” да завладее света, защото през последните години вляха много средства и маркетинг, но за нея - друг път.) Разпилях се в разсъждения, а трябва и друг герой да представям.

У Джу

Запознайте се с малката сестра в семейство И.

Онази житейска сентенция, че малките деца и пияниците казват винаги истината, тук важи с пълна сила - може би и затова сценаристите са я направили леко...хм...изостанала. Бидейки такава, тя има най-чистия и морален поглед върху всяка ситуация. Отглежда бебе. (Предстои да разберете кои са родителите на детето, тя ли е майка, кой е направил дете на това невинно момиче…) Може да се каже, че е нещо като коректив на действията и мотивацията на останалите герои. Надявам се да не е голям СПОЙЛЕР, но тя е тази, която допринася за оставането на сестра си в семейния ресторант. А сестрата е ключова за сюжета. Как - ще разберете, ако гледате.

Нямам наблюдения върху кариерата на И Мин Йонг, но открих, че е участвала в доста драми, като дори има появяване в Deep rooted tree, където блести и  Хан Сок Кю. Въпреки богатият набор от сериали и филми, има една единствена значима награда, та не е от перлите на актьорската школа.

Храната

В интерес на истината сама си правя кимчи вкъщи. За мен най-голямото предизвикателство в приготвянето му беше да открия рибен сос. Иначе съставките са традиционни дори за нашия пазар и се намират лесно. Тук може да прочете сравнително елементарния начин за приготвянето на кимчи. Моето кимчи е най-простото възможно. Зарибих се по него още от Sorry, I love you (ох, кога ще намеря време да пиша и за този божествен сериал).

“Нашето Кимчи семейство” ми отвори очите, че традиционната корейска туршийка може да е безумно разнообразна по вкус, състав и начин на приготвяне. Освен всичко останало може да е безумно красива при “плейтването”  и да се включва в състава на една камара ястия.

В този сериал храната е метафора на живота. Един хаос от напълно обикновени съставки - китайско зеле, ряпа, зелен лук, целина (любов, омраза, уют, съпричастност, приятелство) - е поръсен със сол, джинджифил, рибен сос, лют червен пипер (сълзи, усмивки, въздишки, смях). Кимчито трябва да престои, за да ферментира ( времето също трябва да изпита отношенията между хората). Мога да продължа, но ми схванахте мисълта.

Тези два кадъра са просто предупреждение ДА НЕ ГЛЕДАТЕ сериала на гладно. Или пък още по-добре - да хапвате, докато гледате.

Гледката

Неколкократно съм споменавала колко ценя красотата на кадъра. А когато мизансценът е убийствен, да се постигне визуално съвършенство е много по-лесно. Но по никакъв начин не омаловажавам работата на режисьора Парк Чан Хонг. Камерата придава някаква сюррелистичност на местността, където се намира семейният кимчи ресторант. Фреймовете са като пощенски картички и са не само рамката, но и поезията на момента. Не искам да разтягам локуми по темата - яркостта и величието на пейзажа просто трябва да се видят.

Дъската

Няма шега, няма измама. Наистина имам предвид обикновена дъска. Тя е главен герой също. Виждам ви, че се смеете, но когато гледате (защото вие ЩЕ), ще установите, че имам право. Присъства във всеки епизод и гордо стои на пост пред ресторанта за кимчи. На нея редовно бива изписвано нещо за състоянието на бебето. Дали пишка, ака, говори, дали спи добре или е болно. Причините за ъпдейтването засега ще останат мистерия.

В общи линии бихте се издразнили на някои моменти, ако гледате “Нашето кимчи семейство” предимно с главата (как така ресторантът едва оцелява, а го дават по новините; защо напълно непознат получава работа и подслон; а с бебето какво правим и т.н ), но сериалът се гледа със сърце!!! Толкова е завладяващ и зарибяващ, че е като наркотик за душата. Уверение за това - името Чунджиин, както се казва заведението, означава “Рай, Земя и Човек”.

Историите на бивш гангстер, строга бизнес дама, мъж с Алцхаймер, сираче, разкаяла се майка ще се влеят в затрогващо цяло. И ще плачете, и ще се смеете от все сърце!

П.П. За още корейски сериали като “Нашето кимчи семейство”  вижте раздела за корейски сериали.

*Снимките пак не са мои. Не ги използвам с търговска цел, но свалям при поискване.