юли 21, 2018

"Есен в сърцето ми" ми разби сърцето. Буквално!

"Есен в сърцето ми" ми разби сърцето. Буквално!

Не мога да се съсредоточа да правя нищо продуктивно и затова реших да опиша чувствата си към "Есен в сърцето ми"/Autumn in my heart, първият сериал от тетралогията Endless love на Yoon Seok Ho.

Много сериозно започвам, а не ми е в стила…

Накратко историята се завързва с размяната на две бебета. Всяко поема по пътя, който не му е предначертан. Години по-късно грешката е установена и...това разбива живота на две семейства, а в последствие и на двама неволно преминаващи покрай цялата тази...катастрофа.autumn

Само бичата ми упоритост, че гледам МАЙКАТА на всички корейски МЕЛОДРАМИ, започнала т.нар. Халю вълна, ми помогна да премина през тези 16 епизода на липса на логика, преиграване, слаби характери и неубедителни мотиви. И най-добрият “герой” в сериала - природата. За красотата на кадрите - после. Първо малко за актьорите.

Има една звезда тук и това е -Moon Geun Young, момичето, което играе Ън Со като малка. Идеше ми да я прегърна всеки път, когато се разплачеше, а и веднъж плаках с нея. Не очаквайте много от Song Hye Kyo - Ън Со като пораснала. Просто до към 5 епизод, единственото, което си мислех когато я видех, е “За Бога, стилистите, купете й един сутиен". Иначе и тя много плака...милата. И не може да има толкова добър, самоотрицателен, жизнерадостен, позитивно настроен и т.н. човек. Индиректната критика е към сценаристката (която стои и зад “Winter Sonata”, но на този сериал ще му отделя друг пост; той е следващия от тетралогията). Song Seung Heon, тук подвизаващ се като Джун Со, е прекрасно дърво - за секунда не му повярвах, на моменти исках да го заплюя, но най-вече да му бия няколко шамара. Но е толкова съвършено красив, че боли… songНеговото младо аз Choi Woo-hyeok е един идеален корейски мини-Кен и...до там. Но му партнира дете-чудо, та може и аз да пропускам нещо. Won Bin ми е отколешна слабост. Тук беше дървен, резервиран и според мен през цялото време се чудеше какво прави там. won-bin “Лошата” сестра и бедната майка бяха далеч пред другите, но това няма много значение, защото “другите” не се представят особено добре. И пак казвам, може и да досаждам, но е виновен сценария.

А той е на МЕЛОДРАМА, ама до безобразие - забранени любови, любовни многоъгълници, опити за самоубийство, лъжи и интриги, неизлечима болест и...простете ми, ама в крайна сметка неконсумиран брак…love-triangle И полуинцест, защото кое хлапе си пада по сестра си без да знае, че не му е сестра?! Имаше умопомрачителни диалози - “Братко, нека се обичаме само в сърцата си”, ”Искам да се преродя в дърво, за да не трябва да се местя и до остана вечно с теб” и т.н., и т.н. Дупки в сюжета до безобразие. И на всичко отгоре - моята “любима” Америка - страната на разбитите сърца, където всички бягат и където, да, знам, сериалът е от 2000-та година, но няма поща, Интернет и телефон. Мъка!

Музиката обаче беше винаги на място. Не знам как го правят тези корейци, но така да не ме издразни ни един път. А както виждате не съм много щедра на суперлативи, въпреки безобразно високия рейтинг на драмата навсякъде, където проверих.

И за да не излезе, че само плюя - искам да се поклоня, ама буквално до земята, на режисьора, операторите и сценографите. autumn2 Това да прелива от красота всеки кадър, (не преувеличавам) скоро не ми се беше случвало. Дори инвентарът в болничната стая или в стаята в училището, където живяха за кратко двамата Со, или студиото с картините, или… Няма да съм голословна. hospital Правих много скрийншоти и не съм стисната, ще ги споделя с вас.

Не бих му дала и 6 от 10 на сериала. Или просто съм grumpy old woman. :)