Stranger things 3 през лятото на 2019 г. и с централна роля за Стийв?

Със смесени чувства съм от новината, че Stranger things 3 ще атакува феновете най-рано през лятото на 2019г. Много време имат от Netflix - което значи, че или ще имат възможност допълнително да оакат ситуацията, или ще могат да доизпипат нещата и да не се получи манджата с грозде от втори сезон. От тийзъра става ясно, че Стийв (любимият ми heartthrob от гимназия "Хоукинс") ще има доста централна част. А и щом той може да се появи с този си вид, значи всичко е възможно.

Та, за негледалите да споделя впечатления за първите две част на фантастичния сериал.

80-те присъстват най-ярко в спомените ми с ужасните дрехи, студеното къдрене и лелеенето за чавдарска връзка, която така и не ми беше дадена (просто Строят пропадна преди да се окича, не че съм била такъв зловреден елемент!). Не знам какво въздишат хората по тях, аз лично си харесвам 90-те с Кърт, "Защо тъгува Гилбърт Грейп" и смъкнатите джинси. В интерес на истината само музиката отпреди 30-35 години се ядва, ако се абстрахираме от визията на изпълнителите. Пъна се толкова да вкарам в контекст размислите и страстите си, които ще последват, за да уверя, че въпреки това полудях, п-о-л-у-д-я-х по първи сезон на Stranger things. Убийствена атмосфера, тежка и тъмна, безсмислие на дните, повторяемост на пейзажа, задух. Четири изключителни хлапета, интригуваща фабула, дълбочина на героите, съспенс, съвсееем лека предвидимост, колкото да си помислиш "Eй, ама т'ва как го познах, малеее, колко ме бива!"

Преди близо 2 години, когато приключих първият сезон, сериозно се замислих дали искам втори. После се сетих за суперхватките на GoT, който загуби инерция чак след 5 сезон и се обнадеждих. В общи линии, ако всичко друго беше перфектно, пак щеше да остане неприятният вкус от липсата на очакване и изненади, които евентуално ST S2 щеше да има. Но пък - хей, Стивън Кинг завзема Хоукинс, Индиана и Мили Боби Браун (ми) е най-симпатичното дете в киното от времето на Хейли Джоел Осмънт в "Шесто чувство". Та новия сезон определено ми беше в графата "eager anticipation"...

И дойде Хелоуин и...ъ!
Много тегаво започна сезонът. И с много повтарящи се елементи. Два нови героя с неизвестни за мен функции в повествованието, един много свеж Шон Остин, стоящ абсолютно като кръпка на безумната нервачка Уинона Райдър, добрият доктор, защото науката не е само зла и една полусестра с интересни възможности, но и с нелепа банда от Чикагски БиБоп и Рокстеди (брадавичестата свиня и носорогът от "Костенурките нинджа") .

Сюжетът на втори сезон накратко мирише леко на развалена тиква (като/ако гледате ще разберете защо точно на това!) Ъпсайд-даун вселената не иска да си тръгва от нашата, загнездила се е под лабораторията и си отглежда малки демогоргончета. Илевън е жива и здрава и е отглеждана от шериф Хопър. Уил все още е отглеждан с маниакална истерия от дразнещата си майка, която този път се безпокои за честите му включвания от Ъпсайд-даун, наричани от лекарите пост-травматичен стрес. Дъстин си е отгледал зъби. Джонатан и Нанси отглеждат много плахо любовта си, a Стийв е израстнал (в емоционално отношение, не се шегувам, може би единствен в сериала) и се е превърнал в чудесна детегледачка. Ааа, сценаристите са отгледали и сестра за Ел, която пък си отглежда чудесен мустак (спойлер!)... Колан, хотелска стая, Инексес (сещате се накъде бия!)

В кратце сезонът си има много минуси, но и плюсове, та като цяло излиза на капо минимум. Но! Химията между нас вече я няма и съм с много смесени чувства за третата част.

👍Upside
🎯Самуайз Гамджи винаги ще е господар на сърцето ми, независимо дали се влюбва във Фродо или в Джойс.
🎯Мили Боби Браун е уникално красиво и талантливо момиче и с интерес ще следя кариерата ѝ.
🎯 Атмосферата, ах, атмосферата - така си представям да изглежда, звучи и живурка типичното американско градче от 80-те. Може би с малко допълнителен неон.
🎯Ефектите - втори сезон е направен с повечко пари и му личи.
🎯Саундтракът - Споменах ли Куин, Дъ Клаш, дори Бон Джоуви и Кени Роджърс? И Скорпиънс - Рок ю лайк ъ хърикейн. Поздрав - https://www.youtube.com/watch?v=HNMXDNVKPqw
🎯Брет Гелман и водката.
🎯Стийв и приятелството му с Дъстин.
🎯Темата от “Ловци на духове”

👎Downside
🏳️Много кофти е да имаш правилните идеи и...да ги завършиш в нищото - с 15 нови сюжетни линии и герои и без време да ги разгърнеш както се очаква.
🏳️Сестрата на Илевън. Помага й в израстването ли, що ли? Не се разбира. И мустакът…
🏳️Майк спи цял сезон - а колко хубаво беше като играха с останалите на “Дънджънс и драконс” и на него му дойде вдъхновение за името на чудовището, и имаше нещо нърдско в цялата работа, и после се влюби, и… Защо погубихте героя, защо?
🏳️Макс и Били. Не им намерих смисъл и място в сериала, сори.
🏳️Барб? Наистина?!

Strangе(r)
Отчаяните опити да се повторят печелившите “трикчета” на S1. Уил отново е почти умрял; спорни..хм..методи за комуникация - коледните лампички и “разпитът” в дървената къщуркa. И любовта към лакомствата - преди имаше страстта на Илевън към Eggoe’s, а тук едно куче си пада по...шоколадово барче.

В заключение, че много дълго, беее…
Двата сезона на продукцията на Netflix определено се различават като стойност и качество на изпълнението. И докато в първия чистият ентусиазъм и креативността на братята Дафър буквално те шамаросват от всеки кадър, то вторият лежи по-скоро на стари лаври и нуждата да се възседне "хайпът", защото видиш ли "сега ни е паднало" и "децата все още са много сладки".
Лична оценка за S2 - 7.5

П.П. Явно с дъщеря ли сме на един акъл щом и тя лудна по Stranger things и изкупихме де що мърч видяхме.