януари 21, 2019

Център-нападател: "Първият човек"

Център-нападател: "Първият човек"

Само ден остава до номинациите за филмовите награди “Оскар”. Сърбят ме ръцете да направя отделен пост за моите лични фаворити, но ще е по-забавно (а и надявам се - интересно) да ги сложа един по един на “гилотината”. Следващият, който няма да бъде пожален, е  “Първият човек”/ First man на Деймиън Шазел. Тук със сигурност ще има статуетки, но да изчакаме до утре…

Знаете ли, че в САЩ имат нещо наречено government shutdown? В общи линии причината за кризата е, че демократите държат Сената и спират паричките за оградата с Мексико на републиканския президент. Та в такъв период на практика се преустановява изплащането на каквито и да било средства от страната на администрацията. Тоест - няма заплати, няма пари за контракторите, нищо няма… В момента около 97% от служителите на NASA са в нещо като неплатен отпуск (неплатен не е баш, защото после им изплащали дължимото) и сега работят точно 226 души, като основната им задача е да опазят живи тримата американски астронавта на МКС. Справка за това инфо може да намерите в reddit. Лирическото отклонение идва, за да направя паралел. Нийл Армстронг стъпва на Луната с помощта на тази, умираща сега агенция и технологии, равняващи се на функционалността на един джобен калкулатор… И това ако не е малка стъпка за човека и голям скок за човечеството.

Та съвсем разбираемо е режисьорът на “Първият човек” Деймън Шазел да наблегне на опасностите и да даде “поглед отвътре” на самото преживяване в консервните кутии Ийгъл и Аджена. Cinéma vérité камерата, която е използвана в целия филм (с изключение на сцените на Луната, те са от кран, за да се наблегне на дълбочината на кадъра) и въобще хирургическата прецизност при подбора на ленти заради един или друг търсен ефект говори за педантичността на Линус Сандгрен (“Ла ла ленд”, “Джой”, “Американска схема”, а ако не ме мързи ще драсна няколко реда и за работата му в “Лешникотрошачката и четирите кралства”). Дори Ричард Никсън заръчал предварително да се подготви съболезнователна реч, ако Олдрин и Армстронг се размажат на лунната повърхност или по някаква друга причина не успеят да се върнат… Тежки условия, изживяване на ръба на бръснача, на гол тумбак, чифте пищови и т.н. Разбрахме! Това е ОГРОМНИЯТ + на този филм. Оттам нататък - ще започна с минусите. За мен!

За пръв път от N на брой години заспивам ДВА (2) пъти на един филм. И то защото ЕДНО (1) предизвикателство на успя да ми представи сценаристът Джош Сингър (който иначе ми е високо в очите заради The Post и Spotlight, особено първият!). Може би “вината” е в адаптирания сценарий, не съм чела книгата, но ТРИ (3) пъти се връщах на момента с интервюто на Нийл Армстронг за космическата програма (включително и на английски), за да видя аз ли съм пияна или наистина нищо съществено не ми казва (а аз обичам малки врътки с думите, you know!). СПОЙЛЕР (ЩЕ ИМА И ДРУГИ!) - Кой киноман НЕ СЕ досети, че всъщност гривничката от ръката в някакъв момент ще се озове на Луната?! Дали ще я носи до сърцето си, ще я пусне там или ще я затисне с камък и т.н. - няма никакво значение.

И още - не мога да разбера кой носи отговорност, затова ще хейтя на общо основание....

Добре, развръзката е ясна. Но е ясно, че ако Армстронг не е бил ОК като душевен мир и ментално състояние, то щеше да види космическа програма когато аз започна да пилотирам изтребител над Мохаве. Демек още в избирането на такъв сюжетен акцент съзрях проблем за мен. Да, вероятно е много safe от политическа, през научна до чисто творческа гледна точка, но това не е е като да избереш Фреди Меркюри за акцент в “Бохемска рапсодия”. Там всички композират и свирят, и въобще са страхотни, но без Фреди нямаше да са това, което са…А тук дори без Нийл ще се стъпи на Луната. Въпросът ми е - не можаха ли по-скоро да акцентират върху конфликтите около екипа, в пъти по-интересни щяха да ми бъдат?

Имам и други забележки, но те са бял кахър на фона на основния plot.

Смело определям режисурата като “безидейна”. Не си взимам думите назад. Action камерата и многожеството близки планове говорят за интимност - разбрах, първите 10 мин. ми бяха достатъчни. Това е филм за Нийл и неговите вътрешни светове, които не може да покори, а е тръгнал да покорява Космоса. Затова и супер интимността. Но, Бога ми, този филм не е за фенове на ефектите и ултра-гига-мега бластерните прескачания от Вселена във Вселена. Това е филм за зрели и улегнали хора, които хващат и намеци.  Много ми харесаха студените тонове и липсата (почти) на светлина. Шазел ме накара да гледам на Армстронг по начина, по който Армстронг гледа на Луната. Това ли е било целта, нали филмът е интимен?! Не знам. Тук може да ме пребият с камъни, но Шазел има един ненадминат филм и това е Whiplash.

Музиката обаче е главен герой за мен. Толкова е добра, че чак ми се доплака на места. Написана от Джъстин Хъруит с малко Боб Дилън в саундтрака - това е правилната комбинация за такъв филм с претенция за многопластовост.

Мисля, че Том Крос ще вземе Оскар за монтаж.

Колкото до Клеър Фой с огромните си очи на изплашена кошута стоя много добре като жената на астронавта. Нямаше я Елизабет II (което донякъде е добре), защото силната жена до успелия мъж в случая вероятно не трябва да е много силна - “Омъжих се за Нийл, защото излъчваше онази стабилност, която другите момчета нямаха” (цитирам по памет). От Раян Гослинг се очакваше да изиграе 7-годишната разходка през загуби, саможертви и провали на човек, който хората виждат предимно или само като герой, като икона. Ами много съжалявам, но не му се получи - с трите физиономии, които демонстрира тук. В "Ла Ла Ленд" беше ненадминат, ако трябва да сравняваме в предишна колаборация с Шазел. Но просто холивудският му имидж е на heartthorb. Много по-многопластов е Гослинг и аз много го харесвам, но ще види бая зор да докаже обратното. Военната му прическа и мазните му пирги в карантината стоят нелепо на ангелското личице…

Започнах с шатдауна и ако някой не си е изкарал контекст от мнението ми - ще се опитам да обобщя. НИКОГА не съм гледала на Армстронг като на единствения и неповторим американски супергерой, успял съвсем сам да накара 500 млн. зрители в световен мащаб да гледат режисирано от Стенли Кубрик стъпване на Луната (за последното се шегувам! - това е една от теориите на конспирацията). Просто идвам от бекграунд, където ако един не си свърши работата, цялото начинание се проваля. Ако режисьорът на пулт не цъкне камера 2, ще гледат хипнотичините очи на Виктория Петрова, когато Юксел Къдриев спре да прави лапсуси. Та при мен героичният ореол го няма, това е един обикновен човек и не се прехласвам по личните му битки, на които е акцентирано за ПРЪВ ПЪТ. Всеки има лична борба, независимо дали е с фамилия Армстронг и ако ще бъде филмирана и разказана, то е добре да е идейно и увлекателно, а не да се разчита на името… И на името на режисьора.