They shall not grow old е моят фаворит за БАФТА за документалистика

Филмът, за който предстои да прочетете, има голям шанс да получи БАФТА за документалистика тази година. Днес излязоха номинациите и от беглия ми допир с някои от лентите, стискам палци и на краката They shall not grow old да е големият победител. Тук може да видите кои му правят компания в категорията. И понеже е сезонът на филмовите награди смятам да направя кратки ревюта на вече изгледаните неща- документални, пълнометражни, късометражни, анимационни. Нещо като поредица. Пък се надявам и да е интересно!

“They shall grow not old, as we that are left grow old:

Age shall not weary them, nor the years condemn.

At the going down of the sun and in the morning

We will remember them.”

For the Fallen

BY LAURENCE BINYON

Стиховете, с които започвам, макар и погрешно цитирани при озаглавяването на документалния филм на Питър Джаксън, са го “вдъхновили” за разказването на тази отнемаща дъха история на безименния войник. Много надуто звучи и съвсем не в мой стил, но как беше, “не можеш да се шегуваш с филми, които харесваш”. Мога, ама с тоя не ща, заради тематиката… А тя е за Първата световна война.

Без повече лирически отклонения - Питър Джаксън и екипа му “оправят” за They shall not grow old буквално 100 часа филмови записи и 600 часа аудио, за да направят това епохално преклонение. “Оправят” - оцветяват и добавят фреймове (едно време са снимали между 10 и 18 фрейма за секунда и затова сега, като се гледат архивни кадри, все едно насичат и скачат на екрана). Отделно са наели хора, които да четат по устните, за да разберат какво си казват войниците. Защо това е важно за повествованието ли? Защото в самия филм участват стотици безимени “актьори”, локациите са безименни, битките - също. Самият Джаксън твърди, че това е търсен ефект, защото не искал филм по сценарий, ако е имало надписи кой и къде е, трябвало нон-стоп да пише нещо на екрана…

Изпратени на смърт, тези момчета изпитват всички нюанси на битието и това личи не само по действията им. Но и по погледите, усмивките, бръчките. Безценно е да се наблюдава. Архивни кадри от Първата световна война са рядкост - бисер е това, какъв ти бисер, диамант!

Няма как да ви спойлна финала - историята няма как да се пренапише, но вероятно мога да ви повредя преживяването. СПОЙЛЕРИ НАПРЕД!

They shall not grow old e документален филм за Първата Световна Война. Повествованието обхваща целият период от 4 години (знаете ли, че заради някой фаталист примирието влиза в сила на 11.11.1918г. в 11 часа, като е постигнато много по-рано и ако не е е било толкова важно да се спази датата и часа, са щели да бъдат спасени много човешки животи?) Във въпросния конфликт се включват повечето Велики сили и Империи, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани, а повече от 15 милиона души от тях загиват. В общи линии това прави Първата световна война една от най-унищожителните. Историята проследява съдбата на британски военнослужещи… Ей така, спонтанно появили се в някакви записи.

Виждаш как една малка кутийка на човешкото съзнание и знание за онези времена се разраства и добива плътта на буквално деца, изпратени за “чужда вяра курбан да стават” в една безсмислена война, “която ще свърши, още утре ще свърши, дори няма да стигнем до фронта”. Виждаш смехотворните и наивистични (все пак това е първата война с ширупотреба на технически “чудеса”) възприятия на съвременниците на конфликта. Виждаш как хора стават свине на фронта, но не и в духовно отношение (там порастват, въпреки подвеждащото заглавие). Виждаш колко е важна малката “джвъчка” за голямата машина във всяко едно отношение. Виждаш, да, буквално! Казаното от архивните записи на оцелели войници е онагледено от архивните кадри. Да, споменаването на архиви многократно е нарочно. Евала на монтажистите, на режисьора, шапки доземи!

Има моменти, които те задавят от плач… И далеч не е само финалната битка, когато чакат в окопите, за да станат пушечно месо. Много са критикувани руснаците заради действията си към собствените си войници край Сталинград. Ами не са само те. Ревах като магаре когато момчетата умираха в лепкавата кал при невоенни действия, затънали като в метафора на действителността. С тази разлика, че метафорите са реални всъщност… Драх се когато немският войник отпи вода, поднесена му от неговия убиец и с предсмъртен дъх каза “Това беше великолепно. Благодаря Ви, сър!”. Хълцах, когато младежите се прибраха осакатени ментално и физически и бяха приети като отломки. Цивилизация.

Не знам какво повече да ви кажа, за да ви убедя да го гледате. И без това стана нечетимо дълго, не ли?

П.П. Това лято ходих в Ипър - градче точно на фронтовата линия, на пътя на окопите (когато гледате, ще ви се изясни за окопите). Разрушено напълно по време на Първата световна война и в последствие реставрирано. Не очаквах нищо конкретно. Разквичах се глас още на експозицията “Life in the trenches”. После когато дойдоха газовите атаки и “спешната” помощ бях вече в истерия и крещях на някакво идиотско белгийче да мълчи и да покаже уважение. На финала, когато разказваха с артефакти за гробовете и пренасянето на костите, вече хълцах безутешно. Едва стигнах до гарата, а трябваше да бързаме.

П.П. 2 Снимка на корицата е личен архив, няма общо с филма. Не помня дали имам още документалистики като “Те няма да остареят”, но за всеки случай надникнете в раздела за кино.