"Първият крал" НЕ връща статута на италианското кино. СорЕ!

Легендата за Ромул и Рем получава арт трактовка без креативни сценарни решения и с дразнещо мудно действие.

"Първият крал" НЕ връща статута на италианското кино. СорЕ!


Било гореща юлска вечер. Бирата се потяла, веднага щом излезела от хладилника. Ако нямало Райд, комарите щели да хапят. Някакви недоносчета и родителите им вдигали шум под прозорците на хората, окриляни от лежерността на сезона. Или поне такава картина ми беше описана на сутринта след като блажено припаднах след опита си да гледам „Първият крал“. Не че не го изгледах, но беше по-скоро на инат. А започнах много окрилено – висока оценка, италианско кино (което най-сетне е време да се върне към добрите си корени), някакви полуголи мъже, легенди и митове… Супер!

За какво иде реч – Ромул и Рем (да, същите) ще основат Рим. Няма изненада в сценария, та няма да пиша спойлер.

Първите кадри ми напомниха на нещо средно между „Апокалипто“ и „Страстите Христови“. Чичо Мел е Матео Ровере (режисьорът). Говорят на латински, така както говореха на арменски, иврит, някакъв странен мексикано-майски диалект и т.н. Има драматизъм, започна напрегнато, някакви хора се давят, река Тибър приижда. Вдига се летвата…

И после …ъ!

Повярвайте ми, някъде между свещения огън, борбата на братятa за оцеляване и после един с друг, философските препратки към „Ако е разбран някой, значи не е Бог!“ и т.н., очаквах нещо да се случи. Не просто да се колят, бият, реват, вият и, Бога ми, други подобни, ами да дадат един простичък смисъл. Да, може би не съм в час с историческия континиум. Никак не разбирам обществата, основани на страх и вяра в свръх-нещо-си-там. Но бях по-скоро изумена от липсата на логическа обосновка, детайлно смляна и изплюта за всички средностатистически зяпачи като мен. Нищо не се случи. Всъщност, за да бъда точна, случиха се много неща, но нито едно от тях не беше УАУ. Не беше запомнящо се!

Свалям шапка за правдивото пресътворяване на тогавашния социално-битов строй. Операторът Даниеле Кипри е магьосник. Буквално. Личи си, че е разчитал изцяло на естествената светлина. Без допълнително осветление. Има баси филмографията човека, та practice makes perfect.

Алесандро Борги (Рем) има убийствени крака. И не изглежда зле. Като му гледам и на него филмографията, няма да опре да си използва уменията по латински. Но и тях ги бива, лаик съм…

В общи линии не може само на картинки да се разчита, прЕатели италианци, не може. Трябва и малко сценарийче, а-у..

5 от 10

П. П. И Матео Ровере не е Мел Гибсън, сорЕ!
П.П. 2 Ако искате да прочете за още предложения като “Първият крал”, разгледайте раздела за европейско кино.