Джак Лемън и Уолтър Матау са сред най-успешните кино двойки

Противоположностите се привличат - изпя Пола Абдул и сложи край на колебанието дали наистина е така. В свят, в който Звярът получава Красавицата, Анна - Кристоф, а Асен Блатечки - внимание, едва ли има две мнения по въпроса. Въпреки че, казват експертите, търсим сходни черти в човека до нас, нежели различия.

Та, така - представям ви една от най-успешните двойки евър - оставила 8 (осем, да, общите са им 10, но Kotch e режисиран от единия от двойката, а в JFK нямат обща сцена) филма, нито един общ наследник и завършила творческия си път без нито едно съдебно дело - Джак Лемън и Уолтър Матау.(Замислях този пост още от годишнината от рождението на Матау - 01.10.1920 г. А то ще дойде време за годишнина от рождението на Лемън - 08.02.1925 г.) Искате ли интересен факт - една година без четири дни след Матау си отива и Лемън… Игри на съдбата, не ли?

Като заговорихме за съдба - на тези двамата явно им е било писано да са заедно.

Един ден през 1965 г. режисьорът Били Уайлдър се е заковал да гледа американски футбол по телевизията. Коментаторът казва нещо от рода на: “Каква поредна футболна драма. Това вече е филм, уважаеми зрители - тук пишем историята” (разбира се, че не казва това - измислям си) и Уайлдър си мисли - този, беличкият, долу, е Джак Лемън. Резултатът е достоен за забрана заради расизъм и пейоративни намеци - The Fortune Cookie (1966). Ако ви е интересно, за него също ще разкажа - но нека не губим фокус - така се ражда най-успешната двойка в историята на Холивуд и моя най-любима.

Били Уайлдър събира непопулярния извън Бродуей Матау и предизвикалия хайп няколко години по-рано Лемън и се превръща в нещо като кум на иконите на комедийния жанр.

Спомням си, че преди години плаках в монтажната на една ТВ, заради някакъв репортаж за двамата - сбирщайн на Ройтерс от различни материали по повод нещо-си-там. Лемън, няколко дни след смъртта на Матау, стои на един смешен фотьойл и разказва нещо на засукан водещ. В стаята влетява куче и се настанява се в скута му, а той с непринудената усмивка на 75-годишен старик обяснява:  “Уолтър ли, с какво ще запомня Уолтър? С ето тази фотография на стената - черно-бяла полароидна снимка - лично ми я подписа, даде ми собственоръчно автограф…”

Това е началото на едно красиво приятелство. Опс, обърках филма…

Та, след The Fortune Cookie, тандемът Матау-Лемън си партнира още в:

2. The Odd Couple (1968) - основополагаща комедия, в която мърлячът Уолтър и тихият и стиснат Джак са разведени мъже, опитващи се да съжителстват. Филмът е базиран на пиеса на Нийл Саймън, познайте кой участва в нея на Бродуей.

3. The Front Page (1974) - за това ще дойде реч малко по-долу, имайте търпение.

4. Buddy, buddy (1981) - последният филм на Уайлдър. Черна комедия за наемен убиец и самоубиец, има с*кс клиника, трева и полицаите не са представени като много умни.

5. Grumpy Old Men (1993) - Двама се карат, единият - печели. Новата вдовица в градчето имам предвид.

6. Grumpier Old Men (1995) - Продължението. София Лорен като утешителна награда.

7. Out to Sea (1997) - Единият е мошеник, другият е наивник. Но пък и двамата се озовават като партньори за танци на достопочтени дами на криузен кораб.

8. The Odd Couple (1998) - Феликс и Оскар отиват на сватба. Лично аз много се смях. Магията я има и тук, да плюят хейтърите.

Някъде между ‘68 и ‘74 Лемън режисира за пръв и последен път - Матау е в главната роля, филмът е Kotch. (Не е нищо особено, но и не е пределно зле.) Двамата се снимат и в JFK на Оливър Стоун. Станаха ли 10?

В разрез с любимия ми цитат от The Front Page, едва тук ще напиша интересни нещица за филма, който ще представям. А цитатът е на Уолтър Бърнс, редактор на Chicago Examiner: “The second paragraph, who the hell reads the second paragraph?” (“Вторият абзац? Кой, по дяволите, чете втория абзац?”)

Лентата от 1974 г. не е нищо особено. Поредната адаптация на пиеса. Заснета в черно-бяло, вярно с убийствен диалог, но английският не ни е майчин, та да се прехласваме. Още повече, че сюжетът е наивистичен, а актьорите преиграват на моменти. Но въпреки това The Front Page е за всички онези наркомани на крайния срок, които получават прилив на адреналин, когато трябва бързо и качествено да свършат нещо. И биват разтърсвани от силен оргазъм, когато резултатът излезе по-добре от очакваното. От една страна. От друга - преклонение пред пресата, пред журналистиката, тази стара проститутка за 2 долара, която мачкат, обиждат, потъпкват, пренебрегват. Но без която, никой не може - дори и истината. Най-вече тя всъщност...

Хилди Джонсън е топ-репортер, който иска да напусне кариерата и стресовия живот на журналист, да се ожени тихо и кротко за органистката Пеги Гранд (Сюзън Сарандън) и да пише добре платени слогани и PR-чета за рекламната компания на баща ѝ. Уолтър Бърнс е акула-редактор, който използва бягството на осъден на смърт, за да нагази в дълбоките води на мръсните трикове и всъщност прийоми от занаята, за да си задържи кадъра… И да направи удар с първа страница на вестника.

Уолтър Матау е забележителен - целият е гняв и амбиция, с голяма доза професионална деформация (който е работил в медии, знае за какво говоря). Някак си Лемън докуцва след него, но ролята му според мен е и много по-трудна - да си влачи комедийното амплоа, докато разобличава сериозни теми като корупцията и жълтата преса.

Набеденият за червен подривен елемент от Москва е безобиден изключително симпатичен срамежлив младеж, който прекарва по-голямата част от филма, затворен е едно писалище.

Има още гей, стажант и купчина журналя, които като гладни псета, чакат кокала на осъдения на смърт. А междувременно пият и играят карти, демонстрирайки явна алиенация от реалността и всъщност от четвъртата власт сама по себе си.

Проститутката Моли е събирателен образ на работата на репортера, а реакцията на журналята - критика към обществото, толериращо непрофесионализма в гилдията:

Репортер 1: "All whores are a little goofy" (“Всички курви са малко нелепи.”)

Репортер 2: "Shady lady leaps for love!" (“Дамата на нощта скочи за любовта!”)

Та, така, друзя, надявам се не ви наспамих, не ви спойлнах, а ви запалих да отделите 105 минути и да се насладите на този тандем в този филм.

Вече не ги правят такива.

Ни тандеми, ни филми.

П.П. Ако още не сте убедени, че трябва да го гледате - освен на Уайлдър, сценарият е и на I. A. L. Diamond, пичът е и сред сценаристите на “Някои го предпочитат горещо”.

П.П.2 Мога да ви спамя с редица култови реплики, но нека е този диалог:
Mollie Malloy: I never said that I loved Earl Williams and was willing to marry him on the gallows. You made that up! (Никога не съм казвала, че обичам Ърл Уилямс и ще се омъжа за него. Това си го измислихте.)

Murphy: Oh, come on. You've been sucking around that cuckoo ever since he's been in the death house. (О, я стига. Присламчваш се около този хухавелник откакто бе осъден на смърт.)
McHugh: Everybody knows you're his soul-mate. (Всеки знае, че си му половинка.)
Mollie Malloy: That's a lot of bunk! Like all that other stuff you been writing. Calling me an Angel of the Pavement and the Midnight Madonna. Who ya kiddin'? I'm a two-dollar whore from Division Street and you know it! (Това са куп глупости. Както всичко останало, което пишете. Наричате ме “Ангелът от паветата” и “Среднощната Мадона”. Кого заблуждавате? Аз съм обикновена курва за 2 долара от улица Division и много добре го знаете.)

*Снимките пак не са мои. Не ги използвам с търговска цел, но свалям при поискване.