„Игра на калмари 3”: Достоен финал или пропусната възможност?

След като “Игра на калмари” | Squid Game взриви света през 2021 г. и стана най-гледаният сериал в историята на Netflix, очакванията за финала бяха огромни. И не говоря само за себе си. 

Вторият сезон, излъчен миналата година, беше нещо като преход между първа и трета част - първата, пуснала бомбата, третата, все още предстояща. Та, втората част остави много въпроси, теории на феновете (колко от тези, които събрах за вас, действително се сбъднаха, ще ви кажа в края на този пост) и като цяло една вълна на недоволство. Плюсът в цялата работа беше, че не чакахме и половин година и, ей на, третият и финален сезон ни връхлетя като товарен влак и завърши историята за кървавите и нехуманни игри, отговаряйки, или пък не, на всички догадки. 

Но успя ли режисьорът Хуанг Донг-хюк | Hwang Dong-hyuk да отговори на очакванията ни, или Netflix отново ни разочарова с бърз и предсказуем финал? Като фенове на корейското кино, които следим всеки нов проект на любимите си актьори, имаме право да очакваме качество, особено когато става въпрос за такъв културен феномен.Очевидно е, че ще има спойлери, затова, ако продължите да четете - на ваша отговорност си е. 

Повече екшън, повече кръв, повече драма

Третият сезон не губи време с бавни въведения - веднага влиза ударно темпо с по-брутални и изобретателни игри. За кратко виждаме как е потушен бунта и какви са последиците. И, докато се опомним, хоп, озоваваме се в първата за сезона игра. 

Впускаме се в една окървавена версия на криеницата, която ни напряга да застанем на ръба на стола още от първите минути. Честно да си кажа, дори при сформиране на екипи имах някакво лошо предчувствие за цялата работа. Което малко или много се потвърди в момента, в който 222 си даде жилетката и ножа на оня плазмодий - крипто краля и баща на бебето. 

Режисурата в самата игра беше на адското ниво, а сценографиите - ами страхотна работа! Благодарение и на вас, момчета, познатата детска игра става абсолютно ужасяваща, а случващото се - още по-гротескно. Визуалните ефекти са на най-високо ниво, а напрежението - почти непоносимо. На няколко пъти се хванах как се връщам на отделни моменти само и само да разгледам мизансцена - фонът, на който се развиха толкова ключови и драматични моменти. Разбира се, на две места си изплаках очите, а на още поне 4 ми се искаше да счупя от яд телевизора. Виповете се доказаха като изключително слаби актьори, макар и появили се за кратко в ролите си на гадове в тази игра. Китайката беше яка като визия, но дотам. 

"Джак и Джил" или играта на въже много ме зарадва - участниците буквално скачаха за живота си, хахаха. Идея си нямам как се скача толкова дълго и на такава повърхност - аз изпитвам затруднения и във фитнеса. Да си го кажем направо - Netflix явно е инвестирал сериозни средства в продукцията, и това се вижда в качеството на всеки кадър, особено тук.Ако за момент забравим CG графиката на бебето, което никога не реве, яде или ака… (Не знам кое не преживях - слопи кучето или пеленачето повече!)

Трета и последна игра “на бомба”, тоест нещо като, ми скри шапката за измислянето и реализацията. По-изобретателна от всяка в този сезон, че и във втори. Повече психологически тест колкото физическо предизвикателство, тя определено доказва, че в “Игра на калмари” | Squid Game никой не е защитен от смъртта. Ние не сме коне, защото уморените коне ги убиват, ни сме… В обобщение за игрите мога да кажа, че визуалният стил, присъщ на цялата трилогия, запазва зловещата си красота - ярките цветове на игрището контрастират с кръвта и отчаянието. Костюмите и декорите са детайлно изработени, а зловещата музика допълва атмосферата перфектно.

Познатите лица и к-травмите, които ще помня дълго

Играч 456

И Джонг-дже | Lee Jung-jae отново блести в ролята на Ги-хун. Актьорът, който познаваме и от The Housemaid и от Along With the Gods, тук показва на какво е способен като цяло в изобразяването на различни емоции. Особено впечатляващи за мен са сцените, където той скача нагоре-надолу с бебе в слинг (ами на това ми заприлича така вързано якето) - комбинацията от родителски инстинкт и оцеляване е изиграна безупречно. Ги-хун вече не е наивният усмихнат пропадляга от първия сезон - той е закоравял и решителен, гледа лошо, не се усмихва, но все още запазва човечността си. Спомняте си как VIP-овете си глътнаха граматиката, когато той остави 222 и се пренесе в жертва на хуманното и неопетнено бъдеще. 

Играч 388

Канг Ха-нъл, когото познаваме от по-леките му роли в романтични комедии (и като осмия принц Уанг Ук от “Лунни любовници:  Алено сърце” | Moon Lovers: Scarlet Heart Ryeo), тук показва актьорска зрялост като противоречивия Де-хо. Персонажът му е сложен - едновременно плах и коварен, което прави зрителите да се колебаят дали да го мразят или съжаляват. Поне при мен събуди такива чувства и имаше дори моменти, в които му съчувствах искрено. Особено като се влачеше с ранен крак по стълбите. Но като замахна срещу 456 - всичко свърши…

Играч 333

Сериалът умело връща любимите актьори от втория сезон, но този път им дава по-смислени и развити роли. Им Сиуан | Yim Siwan буквално кърти миФки като коварния Мьонг-ги. Актьорът и певец тук показва тъмната си страна - уникален е с тихите си планове и скритите си мотиви. Всяка негова сцена е изпълнена с напрежение, като съвсем не преувеличавам като кажа, че не си спомням да съм мразила повече герой от сериала. Едно на ръка майчинския ми инстинкт, но този персонаж така се разходи по всеки мой нерв, че… шапка му слагам. А в една конкретна сцена (всички знаем коя) - направо ми идеше да хвана дистанционното и да му го запратя в мутрата! 

Играч 149

Канг Е-сим | Kang Ae-shim като Гъм-джа (играч 139) на три пъти ме разплака - единият беше от щастие:1. Когато обясни, че трите дами правят велик отбор и е станало ясно още като са отишли заедно до тоалетната;2. Като използва скритото шило в украшението си за коса - актрисата успя да предаде цялата болка, съжаление, решителност и плаха надежда без излишна драматизация;3. Когато прибраха висналото й на чаршаф тяло…

Играч 120

Особено внимание заслужава транс героинята Хюн-джу. Адски добре изграден персонаж, натоварен с морални характеристики, преписвани на мъжете или на жените. Шапка му свалям на Парк Сънг-хун | Park Sung-hoon, който за пореден път се доказа като изключителен актьор. Лошкото в “Кралицата на сълзите” | Queen of Tears и отблъскващия, но будещ една идея съжаление собственик на лъскав бутик в The Glory, безспорно е талантлив. Просто да лашка емоциите на зрителите от крайност в крайност, от сериал в сериал. Ами, браво на момчето. Само си представете за какво става въпрос след като самият той споделя в едно интервю, че в един и същ ден е заснел и двете си смърти - и при калмарите, и при кралицата… 

Представянето на LGBTQ+ темите в корейското кино все още е деликатна материя, но тук е направено с уважение и дълбочина. Да кажем, че доста път са изминали като общество корейците от изобразяването на транс жена на токчета в драми като Силната До Бонг-сун | Strong Woman Bong-soon, която неминуемо ще приповдигне настроението, ако се нуждаете от разведряване след “Игра на калмари”.

Играч 246

За мен Парк Гьонг-сок (безсмъртното свръхестествено същество от Bulgasal: Immortal Souls) е големият победител в играта на калмари - не стига, че оцелява, избягвайки от острова, ами и детето му се излекува и преди финалните надписи ги виждаме двамата спокойни и щастливи от настоящето си. Правейки, това, което най-обичат - единият да рисува, а другият да яде захарни изкушения. Персонажът на И Джин-ук | Lee Jin-wook няма някакво особено развитие, но носи универсалното послание, че щастие с пари не се купува. Все пак 246 не влиза в игрите, за да спечели пари за себе си или да си плати дълговете.

Гард 011

До последно не бях забелязала, че в нито един момент Но-ъл не си беше свалила маската пред играч 246. Някак си вътрешно се надявах, че двамата ще се съберат и невидимата връзка, която бяха изградили чрез грижата за малкото дете преди игрите, ще стане реална. Но, уви. Като цяло останах доволна за севернокорейката обаче - все пак крайната ѝ цел беше да спечели достатъчно пари, за да намери и да се събере отново с дъщеря си, която е била принудена да изостави, докато е дезертирала. И тя я постигна. Няма общо със сериала, но двамата с 246 не за пръв път играят заедно на малкия екран: ще ги видите и в “Сладък дом” | Sweet Home с Канг Сонг.

Детективът

Няма такава липса на развитие и такава плоска сюжетна линия! Направо жал ми стана за дивата “личност” на мистериозния К от “Лоши и луди” | Bad and Crazy. Вярно че в началния вариант на скрипта е липсвала историята на двамата братя Ин-хо и Джун-хо, но това да се лашкаше толкова серии като една мъжка Дора Изследователката тоя ми ти детектив и накрая климаксът на персонажа да е отчаян вик към брат му: “Защо го направи?”... Малко безсмислено ми се струва. Самият актьор го побъркаха от мемета и подигравки онлайн и само се надявам да е психически устойчив, за да не се случи войните зад клавиатурата да му съсипят психиката и кариерата. 

Front Man

Историята му заслужава прекуел, четох че даже на сценаристът би му било интересно да се “гмурне” в този проект! Почитател съм на И Бьонг-хон | Lee Byung-hun, който винаги играе обрани откъм емоции герои. В игрите не прави изключение - показан е като безмилостен в убийствата си, без никакви признаци на колебание, когато убива други, които му се изпречат на пътя. Той е силно аналитичен и педантичен по отношение на анонимността си, както и на решимостта си игрите да останат скрити от външния свят. Въпреки общата липса на морал обаче, Ин-хо отдава голямо значение на поддържането на равенство и честност. В общи линии на това разчиташе и 456, нали? Това с дъщерята ми дойде като изненада обаче. Забелязахте ли, че 456 и Front Man са едиствените играчи, спечелили игрите, но върнали се към тях по един или друг начин. 

Финалът - очакван, но разочароващ

Въпреки силното начало за трети сезон и умопомрачителната добра “средна” част, финалът се оказва лееееееко разочароващ за мен. Когато много от важните герои загиват в средата на сезона, краят остава с по-малко емоционално въздействие, не съм ли права? Смъртите на статистите не носят същата тежест като загубата на персонажи, с които сме се свързали емоционално. Това за мен е основна грешка в наратива, която подкопава цялото напрежение, изградено дотогава. 

Финалната игра, въпреки добрата хореография и сценография, не донася изненади. Като фенове, които сме гледали стотици корейски филми и сериали, можем да предскажем развоя на събитията още от началото на епизода. Интересното беше как ще се стигне до развръзката. 333 нямаше как да стане по-отблъскващ след това, което се случи в играта на криеница. Нито дебелият дядо с дълговете. Естествено и аз като VIP-овете хлъцнах на решението на 456, но в крайна сметка само бебето не беше в игрите по своя воля и то единствено заслужаваше да оцелее.

Netflix не рискува и избра безопасния път на познатите до момента персонални характеристики - алтруизъм, алчност, страхливост и т.н. Това не е задължително лошо, но за финал на такъв мащабен проект лично аз очаквах повече творческа смелост. Не че после не го мислих или сънувах сериала. И, ето, влязъл ми е под кожата, щом му пиша специален пост…

Заключение

За нас, почитателите на азиатското кино, "Squid Game" остава важен момент в популяризирането на корейската култура по света. Въпреки несъвършенствата си, сериалът затвърди позицията на корейските продукции като световен стандарт за качество и иновации в киното. Препоръчвам на всеки да го гледа и отговарям на въпроса от дъщеря ми: “Струва ли си?”

П.П. Браво на феновете, които са твърдо против продължението с или без Кейт Бланшет и с или без Дейвид Финчър за режисьор. 

П.П. От общо десет теории - три се оназаха верни, но с модификации по един или друг начин. И една почти, хаха.

П.П. 2 Използвала съм скрийншоти (затова е такова качеството) за снимките. Някои са от официалния трейлър на сериала в YouTube. Свалям при поискване.