юли 21, 2018

Център-нападател: "В настроение за любов"

Център-нападател: "В настроение за любов"

Историята на киното е пълна с романтични филми за трагични любови. Къде повече, къде по-малко клиширани, но е факт, че в повечето случаи подобни сърцераздирателни разкази в картинки привличат еднакво силно вниманието и на обикновените зяпачи, и на тези с "шалчетата"

"В настроение за любов"/In the mood for love e за обречена любов в Хонконг от 60-тe. Излиза на екран през 2000г. И започва да печели награди - от Кан до Чикаго. Освен това и признаниeто на публиката, превръщайки режисьорът Уон Карвай в гигантическа величина, а Меги Чун и Тони Лиън в разпознаваеми “дръпнати” (което е голям успех предвид натрупаните предразсъдъци, че азиатските физиономии са неразличими и т.н., неслучайно използвам такава дума).

Mистър Чоу и Мисис Чан разбират, че половинките им изневеряват и започват реципрочна авантюра, но без “да са като тях” (цитат от филма) - демек няма да си позволят физически контакт. Но за сметка на това ще се влюбят, ще страдат, ще си задават въпроси и ще се гърчат в собствената си неспособност да признаят пред себе си това, което е очевидно за нас. Не ви развалям сюжета, спокойно! Тепърва трябва да разберете ще се вземат ли младите или ще се вземат като остареят.

От този филм боли. Физически и буквално. Нещо като сдържане, което всеки момент ще избухне, защото вече не се трае и няма повече място да се трупа… Лицата на актьорите са толкова безизразни през цялото време, но отвътре кипи, бушуват страсти и това се усеща, ама без грам преувеличение ви предупреждавам.

В лентата си личи влиянието на филмите от "Златната ера" на Холивуд - онези с патоса, страдащите очи и притаените действия. Наситен е със сенки, тъмни улици и цветовете на страстта, ревността и депресията - червено, тъмно зелено (близо черно) и тъмно синьо. В интервюта Карвай подчертава, че се е вдъхновил от Vertigo на Хичкок. Приликата се свежда до цветовете и в “играта” на връзка обаче, да си знаете. Кинематографията на Кристофър Дойл е зашеметяваща и ще ви запознaя по-отблизо с работата на този магьосник в специален пост, обещавам. Защото си заслужава.

Емоциите, скрити и подтиснати, се изливат от екрана не само чрез цветовата палитра, но и чрез музиката. Поп музика от китайски и японски изпълнители от онези години + гениалните композиции на Шигеру Умебаяши + Нат Кинг Кол пее испански балади. Сами си отговорете на какво е равно уравнението.

Действието се развива в точно определена времева рамка - срещата на двамата герои е през 1962 г., когато Хонконг е под британска юрисдикция и е сравнително спокоен пристан, за хората от вътрешността на Китай, които бягат от бруталностите на т.н. Giant Leap Forward (нещо като масова насилствена колективизация и индустриализация, довели до смъртта на 45 млн души). Финалът е през 1966 г. - началото на Културната революция в Китай. Хаосът поглъща и Хонконг - не е случайно това, гледайте и ще направите асоциацията. Аз само подавам сламки и зарибявам. (Ще се радвам на дискусия с изгледалите го в един следващ момент, да знаете!)

Един от водещите ми мотиви да се спра за представяне на точно този филм бе и това, че oт една страна той едновременно е съвсем репрезентативен за китайската кинематография, от друга обаче е изключително глобален като значение и прелюбопитен като творчески състав. Гениалният композитор на незабравимата тема към филма Шигеру Умебаяши е японец. Филмът е петата съвместна работа между Карвай и киномайстора Кристофър Дойл, който пък е австралиец. Все в Азия, не ли? :) Само като заигравка с “шалчетата” - филмът е второ място в списъка на ВВС за "100-те най-значими филма на 21 век" и е с най-висока позиция от неанглоезиковите.

В резюме - защо е In the mood for love заглавието - всичко в лената създава предпоставка да се влюбиш и да изгориш от страст, но… Абе, гледайте!