януари 10, 2019

Център-нападател: "Рома"

Център-нападател: "Рома"

Понеже сме в сезона на филмовите награди ще е направо обидно, ако не ви похваля тазгодишният си фаворит (засега - чакам The Favourite на Йоргос Лантимос на кино, иначе за по-нетърпеливите е отдавна в мрежата). Филмът "Рома" / Roma донесе "Златен глобус" за режисура на Алфонсо Куарон и получи статуетка за най-добър чуждоезичен. Тук можете да разгледате останалите победители, както и номинираните в съответните категории.

По принцип ми трябва специална нагласа, за да гледам нещо, което предварително съм определила като качествено. Може би затова напоследък посягам рядко към най-перфектното кино евър за моя вътрешен мироглед - азиатското. Започвам с това отклонение/уточнение, за да подчертая как започнах "Рома" почти на шега - ей така, между другото, за да видя what this fuss is all about. И останах зашеметена, запленена и мълчах известно време.

Oбичам простички филми, но добре заснети и със съдържание.
ТОВА Е НАЙ–ПРОСТИЧКИЯТ ФИЛМ, НА КОЙТО СЪМ ПОПАДАЛА НАПОСЛЕДЪК. Изобщо не споменавам колко е и красив на всичкото отгоре! За мен това не е фестивален филм - фестивалните филми са сложни по своята конструкция, методи на внушение, дори тезиси. Те са засукани, напудрени, претенциозни, има озвучаване на орган и ходИ им открий контекста във време-пространствения континиум. Разбира се, има и изключения, но те като че ли потвърждават правилото. Фестивален филм е Birdman. И Gravity. (и двата харесвам много.)

Синопсисът накратко: Слугиня в Мексико от 70-те години на миналия век забременява, докато се чувства като инвентар в къща на семейство с четири деца, куче, баба и друга слугиня. Кучето определено има проблеми със стомаха. Бащата на детето на бедната девойка е жалък псевдо-боец. Има малко студентски бунтове, едни голи ташаци, малко смърт, пожар и маршируваща банда.

В общи линии няма плот туистове, засукан сюжет, някой нищо не прави, абе...проста работа. Така бих го разказала аз. Ето и нещо като по-официално резюме: Режисьорът, сценарист, та и оператор Алфонсо Куарон прави интимен разказ, величаещ жената като стожер на света/семейството (семейството е свят, цяла вселена, не ли?). Уповава се на спомените за някогашната си гледачка-прислужница и малко от нейните лични впечатления, за да забърка една трогателна история на фона на класови борби, студентски бунтове и расизъм.

“Рома” e черно-бял. Не защото е великата претенция. А защото нещата трябва да са пределно прости - или са черни, или са бели. Нюансите са като изветряла топла бира, не виждам причина да се цакаме! Затова всички казват, че децата са чисти, честни, откровени, искаме да сме деца и т.н - защото при тях е ясно - няма да ми дадеш “Милка”, ласка, блага дума - ти си лош. Черен… Got my point, right? "Рома" е разказът на едно дете за любимата му гледачка. Бонус е смисълът, вложен от това вече пораснало момче - Алфонсо Куарон.

Имам предположение, че филмът е черно-бял, защото така вниманието ни абсорбират формата, контраста и сюжета. Не се разсейваме да мислим защо колата е зелена, залезът - кървав или има петна по прането… Снимането в черно-бяло превръща всеки кадър във фотография. Можете да си принтскрийнете всеки фрейм и, воала, изложба на режисьора. Може би е плюс, че спряганият за оператор Еманюел Любецки е бил зает, почеркът му щеше да личи, а историята е лична. Затова и ме радва, че Куарон е подхванал камерата. Няма нито един известен актьор - ролята на слугинята Клео се изпълнява от студентка по нещо си, която е мислила, че ще стане звезда, когато аз си мислех, че ще съм Стефка Костадинова. Музиката/звукът дори няма да обсъждам - толкова е перфектна, дори какофоничния бенд на маршируващи музиканти винаги идва в точния момент, за да подчертае хаос.

Защо казвам изключително прост от гледна точка на тълкуване филм?
ИДВАТ СПОЙЛЕРИ, ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ.
Защото е ситуиран във време, което само по себе си подчертава алиенацията на индианката в семейството, което хем е нейно, хем не е. Защото матриархатът е подсказан от изключително познати препратки към библейски картини, а Библията бъка от силни жени. Защото се порят вълните на съществуването - внушително, но елементарно и без клишета. Защото купчината лайна на кучето с проблеми със стомаха, тоест - нещастното семейство, е заменено от купчини книги (когато богатият баща се изнася от семейното жилище, той взима шкафовете, но оставя книгите) - между всяка корица има по един нов свят. Но накрая всичко отива в канала (първи кадър), точно както се качваме на небето или отлитаме като частица във Всемира (последен кадър). Кръговрат.

В интерес на истината мога да ви направя разбор на всеки кадър и да му дам някакъв си мой смисъл, чувствам се предизвикана, но предполагам, че ще е скучно. Затова ще пробвам само с 3.

  1. Клео като Дева Мария. Асоциациите са ясни - майката след смъртта на детето си, която дефакто осиновява чуждите деца (както Светата Майка приема всички християни като свои деца).

2. Самият акт на “осиновяване”.

3. Пиета.

П.П: Корицата е най-силният кадър, обобщаващ лентата според мен.