февруари 28, 2019

“Търсене” ще ви залепи за екрана до последния кадър

“Търсене” ще ви залепи за екрана до последния кадър

Още с премиерата си на  “Сънданс”, “Търсене” / Searching се утвърждава като нискобюджетно бижу, което едновременно ще допадне и на фенове, и на критика. Филмът показва колко всъщност сме отдалечени един от друг и то в ера, когато устройствата и методите за комуникация трябва да ни сближават най-много. Улисани да изживеем “най-добрата версия на живота си онлайн”, всъщност често крием кои сме, дори и пред себе си...

Болест разчупва перфектния живот на семейство. Бащата и дъщерята се отдалечават дотолкова, че само съществуват в общо пространство - реалността им не е една и съща. Майка преобръща света за сина си. Тук мога да цитирам Декарт за границите на собствената свобода и тази на другите, но ще се въздържа! Изчезване. Убийство? Туист на финала.

Не само начина на заснемане прави от "Търсене” интересен филм на фона на всички бози, които преглътнах напоследък. Сюжетът експлоатира темата за отчуждението и отдадеността - къде са границите и на двете.

Изключително амбициозно от страна на режисьора Анеш Чаганти да покаже целият филм през досега на актьорите с електронните им устройства. Разбира се, подобен подход не е новост невиждана, въпреки че не съм гледала нито един от предходните “изблици” по темата (четох, че били ужаси, съвсем ме губят като аудитория). Губим ли човешките си черти, когато се вманиачим в технологиите? Те сближават ли ни или ни отчуждават? Все въпроси, които лентата задава, но не дава отговор категоричен -  в крайна сметка с помощта на технологиите се разплита казусът… И малко човешка логика, де.

В контекста на действителността филмът е пределно адекватен - малолетни използват социалните мрежи, има дарк юзъри с чужда самоличност и няма как (дори и да иска много, много, много) родител да следи какво се случва с децата му онлайн. Колкото и да е предпазлив или да има познанията да хакне Пентагона. А и забраненият плод е най-сладък, тоест най-търсен и с най-оригиналните опити да бъде опитан. Питайте Адам...

В техническо отношение нямам забележки - пуска се компютър и Northen antivirus не е ъпдейтван от еди-колко-си-дни (от смъртта на майката), има лог-тайм и лаг-тайм, бащата говори на FaceTime с дъщеря си при 12% батерия, всички сайтове и социални мрежи са реални, а вайрълът и ефектите от него са си баш такива…

Брилянтен Джон Чо като отчаян баща, който НЕ познава дъщеря си и предпочита медиатор (електронни устройства) в отношенията си с нея. Само ще ви подхвърля, че той беше номиниран с това си изпълнение за Independent Spirit Award, които ако разгледате внимателно, ще се убедите, че са по-добри в преценката си от “Оскар”-ите. Призът му беше отнет от Итън Хоук за First reformed, който е изключителен там. Някак нелепа Дебра Месинг като Детектив Вик, даже една идея по-нелепа от ролята си в “Уил и Грейс” (не, всъщност 3 идеи....) Сара Сон - майката на изчезналата Марго е убийствено красива, но не знам с какво друго да я похваля. А самата Марго - Мишел Ла - можеше да се постарае повече…

Като тегля чертата - препоръчвам. На всички родители…