февруари 4, 2019

Център-нападател: “Духовете се завръщат у дома”

Център-нападател: “Духовете се завръщат у дома”

Имам много любими военни филми, но сред фаворитите ми определено е “Духовете се завръщат у дома” / Spirits’ Homecoming. Това е трогателна история, която разкъсва сърцето не толкова заради ужасите на войната, а и заради затрогващо приятелство, което нито обстоятелствата, нито времето, нито дори смъртта могат да унищожат.

Най-добрите военни ленти се получават на онези народи, изживели ужаса от първо лице - лично мнение. “Ела и виж”, “Brotherhood of war”, “City of life and death”... А на Спилбърг му се получава като събирателен образ на народ - отново лично мнение. Няма да се впускам в уроци по история кой и как е “мачкал” корейците столетия наред или колко кървави са били конфликтите в  тази част на Азия в сравнение с тези в Европа. Мисълта ми е, че не са им чужди войните на хората там.

Филмът “Spirits’ Homecoming” за мен е събирателен образ на Южна Корея. В него може да видите от Ариранг (традиционна корейска песен) в изпълнение на бедна и напълно обикновена подрастваща девойка, през you must endure/трябва да издържиш/живота като изпитание (ценността в Южна Корея е обществото през призмата на Конфуцианството), до икономическите реалности на съвремието, всичко това вещо объркано в мистицизъм и гарнирано с цинизъм.

За какво иде реч: С шаманизъм жена е решила да свърже отвъдното и реалността, за да даде възможност на всички духове, неполучили покой след Втората световна война, да преминат във Всемира. В начинанието й помага дете, получило способността да вижда миналото и душите на покойниците, след като освободен предсрочно затворник влиза да краде у тях и убива пред очите баща й, а нея изнасилва. Шаманката има приятелка, която е била сред т.н. comfort women (жени, които са били използвани от имперските/японските войници за..хм...разтоварване в специално уредени за това от властите места). Историята се върти около нея, духовните ритуали и изкуплението - вината на оцелелите за сметка на загиналите.

Филмът е сниман 14 години, заради липсата на финансиране. Благодарение на тази липса се е родило и уникално за корейското кино частно дарителство - 75 000 души, чиито имена фигурират във финалните надписи, са искали да видят лентата на Чо Чун Ре завършена. В крайна сметка дори и екипът на продукцията е “дарил” труда си. "Темата е болезнена за южнокорейското общество, но трябва да й се даде колко се може повече гласност, защото мнозина не вярват, че толкова малки момичета са били отвличани с подобна цел", казва дамата с най-много опит сред актьорите в лентата Сон Сук. От около 200 000 хиляди жени и момичета oт Южна Корея, които са били зачислени към т.н. comfort stations, са оцелели 46. Данните не претендират за представителност защото темата е политически деликатна - все пак говорим за Япония и отношенията й с Китай, Южна Корея и Филипините.

В лентата можете да видите цветността на традициите и красотата на южнокорейската природа, жестокостта и едновременно с това добрината (да, малките жестове разтапят) из тази част на Азия. Камерата никога не е прекалено близо или прекалено далеч, сценографията е като по учебник - кога заснетото е в ярки краски и при много светлина, кога всички багри са приглушени, а осветление липсва или акцентира. Музиката “върви” идеално с дълбочината и смисъла на сцените, чак дразни от прецизност.

Spirits’ homecoming не е традиционния “фестивален” филм (печели само местни филмови награди), но играе добре с чувствата на зрителите явно - представя се добре в бокс-офиса и достига break-even point (oнзи момент в икономиката, когато си избиваш вложеното и започваш да си на печалба) още на третия ден след излизането си по кината.

И както всеки добър военен филм не буди омраза към определена нация. А към войната като цяло.

Гледайте!