“Аромат на зелена папая” е киноматографична поезия

Ама повярвайте, абсолютно дълго се чудех кой виетнамски филм да ви представя, като все клонях към I come with the rain, заради Джош Хартнет и Кимура Такуя, но знам, че всичките ми 10 читатели предпочитат ленти, наградени на големи фестивали. Хохохо! Не се срамувайте, признайте си!

Това е филм толкова релаксиращ и изпълнен със сладост, че гледайки го, все едно потъвах в топла и благоуханна вана с много пяна и упойващ аромат на папая. Действието в “Аромат на зелена папая” се развива във Виетнам, някъде между 40-те и 60-те години на 19-ти век, когато колониалното спокойствие и простотата на битието, в комбинация с неописуемата красота и природните картини, правят от страната Рай на земята.

Сираче от селата в планините на име Муи отива в градската къща на богат търговец, за да прислужва в домакинството. Там проектират върху нея нежността, отредена за починалата неотдавна дъщеря. Говори се, че смъртта й е заради греховете на бащата - който има навика да взема всички пари на семейството и да изчезва за неопределено време. Пораствайки, девойката се влюбва в най-добрия приятел на големия син в семейството, който е талантлив пианист (и мелодиите му допринасят за саунда на филма). Дали ще се вземат младите и как? В общи линии това е въпросът, ако такъв съществува изобщо, защото иначе каква е функцията на Муи в повествованието (освен да изиграе роля на Майката-природа)?! Няма неочаквани обрати, няма ефектен диалог, няма съспенс.

Този филм НЕ Е за мразитилите на “Рома”. Затова, ако искате, го пропуснете представянето. А на останалите ще направя паралели между творбата на Анг Хунг Тран и тази на Алфонсо Куарон.

💎 Всеки фрейм тук е фотографска творба. Може да си го принтнем дори и в черно-бяло и пак ще е изпълнен с красотата. Само една рамка му трябва и ето ти изложба. Освен режисьорът, “виновен” за това е и главният оператор Беноа Делом, на когото това де факто е първи филм. После следват множество бисерчета, като ще спомена само Theory of everything, At eternity’s gate, The boy in the striped pajamas, The merchant of Venice и т.н. Работата му е перфектна на Делом, защото ЦЕЛИЯТ “Аромат на зелена папая” е заснет в студио извън Париж. Капка вода трепери и току да се търкулне по листо, стройна редичка от мравки маршируват към всекидневните си задачи, добре разположила се в някаква локва жаба се наслаждава на дъжда, лъч светлина се прокрадва през листата на дървото до прозореца, току-що откъсната зелена папая и още, и още… Поезия!

💎 Камерата следи почти през цялото време главната героиня, когато е част от скрипта, когато се появи в кадър, всички други стават фон. Познато?!

💎 Роденият във Виетнам режисьор Анг Хунг Тран разказва, че филмът е проста история за момиче от неговото минало, когато самият той е раснал в подобен дом. Свързвал аромата на зелена папая с нещо “много майчинско”...

💎 Разбира се, никой не си вее интимните части в боен танц, но има едно много сенсуално измиване на коса.

💎 Актьорите са абсолютно без опит и всички, с изключение на порасналата Муи, не участват повече във филми. Тя обаче се превръща в нещо като муза на Тран и след това участва в още 3 негови ленти. (“Вертикалната светлина на Слънцето”, “Цикло” и “Идвам с дъжда” - гледала съм 2 от 3, страшна е мацката, ако тук не ви развълнува с червено червило… не знам кога.) Идея нямам Куароновата Ялица дали ще я гледаме пак…защото в крайна сметка Тран се жени за актрисата, изпълнила ролята на Муи (нарочно не ви затормозявам с имена. И без това ще е дълго и нечетимо!).

💎 Филмът е за майката, за жената. Познато, а?! Изобщо в творчеството на Тран се усеща едно изтласкване на мъжете в периферията, като само в “Идвам с дъжда” е наблегнато на главните герои. Все си мисля, че е от звездния каст обаче. Убийствен…

💎 "Аромат на зелена папая" е награден в Кан в две категории, включително и “Златна камера”, но не с голямата награда. Номиниран е за най-добър чуждоезичен филм на 66-ите награди “Оскар”. Губи от “Бел Епок”. Ааааа, освен това има в “Сезар”.

Както се разбра - историята е проста и деликатна, затова и няма нужда според мен от подробни анализи на символи и метафори. Имаме жената като стихия, като майка, като природа. Това е центърът на Вселената. Толкова.

Диалогът във втората част е заменен от композиции за пиано, така протяжните сцени за любителите на динамиката ще се сторят “по-поносими”. Интимността е предадена не само с близки планове, “следяща” камера и “шляящи” се кадри, но и с далечното прелитане на самолети или хорската глъч, долитаща от улицата. Търговската къща е като остров на спокойствието в сложен свят, въпреки че според Тран всичко трябва да е пределно просто - любовта е чистотата. Дизайнерът на продукцията Алан Негре е направил една съвършена до най-малкия детайл, абсолютно автентична и изпълнена с живот къща. Адмирации, за което!

На който е стигнал до тук, искам да синтезирам впечатления - много “поетичен”, нежен и деликатен Тран и като цяло препоръчвам за ценителите на подобен род филми. Който ще прочете само тоя абзац – film4eto stawa (особено, ако сте харесали “Рома”).