19 продукции, с които ще запомня 2019 г.


Нещо напоследък съм зарязала това толкова обичано от мен начинание да си пиша и да си се чета сама. Предимно за кино. Но, ето, часове преди началото на новите 20 (ново 20?!), вместо да вия баница с късмети, нахлувам мощно, за да изброя 19-те филма/сериала/анимации, с които ще запомня изминалата година.

Не казвам дали ще ги запомня с добро или лошо. Просто сцени, моменти, музика или дори превъплъщения от тях ще ме преследват и преди да получа старческа деменция ще си повтарям “Ама вие помните ли как еди-кой-си го направи еди-къде-си?”

Някои (особено Parasite) си заслужават отделен разбор. Ще видим дали ще им се случи…

  1. Parasite

В бъкана с метафори и визуално съвършена среда, сатира и реализъм се редуват да изнасилват социалната критика, докато не зачене най-одухотвореното дете на кино годината.

2. The two popes

В подходящ дори за атеисти фрагмент от реалността, двама се надиграват в компанията на идеален диалог и с подкрепата на документална режисура, по подходяща за ТВ, отколкото за кино.

3. Joker

Умопомрачителна музика и нечовешко превъплъщение си правят компания в странна критика на алиенацията и озлоблението на днешната реалност.

4. Marriage story

Една обикновена история, обилно полята с актьорски талант, получи хайп и хейт, които не заслужаваше.

5. The Irishman

Оригинален сценарий и запомняща се режисура потънаха под ненужна протяжност, тонове грим и компютърни корекции на чудовищни актьори, разсейвайки вниманието от важните детайли, а именно как си отива този жанр в киното.

6. Once upon a time in…Hollywood

Обяснение в любов към живота в киното, снимано по нетипичен за режисьора начин, но въпреки това с едни от най-запомнящите се сцени с куче в историята изобщо.

7. The king

Добра операторска и гримьорска работа, окъкана от безобразен монтаж на ключов момент, но спасена от нямащи вече нужда от доказване момчета, една от най-унизителните смърти на екран и много приличен диалог, макар не от Шекспир.

8. Ad Astra

Дори и неописуемата красота не може да спаси сценарния хаос и идейното безсилие, изстрелвайки в черната дупка на разочарованието Космоса на очакванията.

9. Frozen 2

По-изпипаната част, като за този мърчъндайз, уви, не съм достатъчно богата.

10. True detective

Корените не са това, което са и никой не може да надскочи началото си, макар и крушата да не пада по-далеч от дървото - както визуално, така и музикално, и актьорски и с малко изключения - сценарно.

11. The witcher

Най-зарибяващото за мен фентъзи от "Властелинът на пръстените" насам, но по-плоско и с по-грозни актьори, секс и геймърът Кавил, който е изваден от някое PC.

12. Good Omens

Добра трактовка на свят, който не подлежи на трактовка, полята с театралност и финес, но далеч от дразненето и прекаленото “навиране” в очите на метафори.

13. Love, Death & Robots

Стиймпънкът и порното имат анимирани деца и са ги дали за отглеждане на научната фантастика, ужаса, комедията и екшъна.

14. The Highwaymen

Двама каубои в железен кон преследват изгубените каузи на животите си, за да намерят изкупление, опрощение и покой.

15. Mr.Sunshine

Любовта и вниманието към детайла превръщат тази наглед тривиална история за любов, дълг и независимост в ода за свободата.

16. Arthdal Chronicles

Липсата на логика и мотивация на действията на персонажите не могат да развалят удоволствието от зрелищното преживяване, което е този фюжън от митологии.

17. Sky castle

Сатира на консуматорското, която клати укорително пръст към осъдената още при Кайн и Авел неотменна човещинка - да е НАЙ.

18. The Kingdom

тук

19. Search: WWW

Интересна режисура, дваж по-интересен сценарий и наистина силни характери, изпълнени по неподражаем начин, дават стойностни размисли върху теми, които спешно се нуждаят от социална дисекция.

Това НЕ Е класация и НЕ са най-добрите продукции на годината.

Както казваше Порки преди Коледа - "Това е всичко, приятели!"

Бонус от предишни години:

Blade of the immortal

С минимализма и всеобхватността на хайку, приказка за дълг и чест спряга въображението над глагола отмъщавам.

The host

Мешавицата от стилове на таткото на “Паразит” прави тази запомняща се и забавляваща социална критика, прикрита като плосък хорър или уот-со-евъ, must-see.