Център-нападател: “Осъдени души” (част II)

Продължавам откъдето бях приключила - не знам дали ще ми се получи. Около 46596 пъти четох предишната публикация. Стискайте ми палци…

И така.. Неизменна част от звука в даден филм е музиката. “Това е Испания, не може човек да откъсне мелодията от Испания в този филм”. Музиката, както всички знаят, е дело на Митко Щерев. От 1974 г. започва да пише музика за филмовата индустрия. "Осъдени души" му е вторият филм. Въло Радев харесал работата му в "Сладко и солено" и го поканил да напише нотите за новия му проект. Първоначално Щерев отказал, но после двама души с черни костюми и черни шапки, както споделя самият той, го навестили и му поставили ултиматум, че ако не напише музиката, ще се озове със семейството си в Ямбол (от където е родом). 

"Бях написал толкова сложни неща, че се наложи да съкращаваме. Диригентът каза, че това не можело да се изсвири", спомня си по-късно той. "Първо гледах филма – без да е озвучен. И въпреки това по време на прожекцията настръхнах. Мелодията се роди от раз след това...", разказва още Щерев. Текстът е на Иля Велчев, а песента към филма е изпълнена от Лили Иванова и едва ли някой не я знае. "...един монах, една жена…", ля-ля-ля-ля, няма да пускам линк. 

Нито един кадър от "Осъдени души" не е заснет в Испания. Снимачната площадка е край село Слънчево, а мястото е избрано от художника на филма Константин Джидров. Операторът си спомня, че летели към Варна, когато Джиров забелязал мястото. Веднага пуснали хронометър. Когато кацнали, отишли направо на информация." - Когато самолетът започна да слиза към Варна на 7 минути ляво на борд има една пустиня. Какво е това?; - Аааааа, това е село Слънчево, има една свинеферма..." 

И така открили истинската Пеня Ронда (където върлува петнист тиф и където Фани ще построи полева болница, в опит не да помогне /в началото/, а да съблазни отец Ередия). Мястото е повече от подходящо - илюстрира без проблем уникалния мизансцен на романа - жегата, паразитите, вонята, суровите планини, закачащите се войници, фламенкото, кръвта. 

Костюмите са ушити, както разказва операторът Тотев, от едно копче, купено от пазар в Мадрид. Оказва се, че не е купено само копче, а и кепета от униформите на на враждуващите фракции в Гражданската война от 30-те. После само по тях в България ушиват абсолютно точни униформи за участниците в масовите сцени. Всеки един детайл е поставен на място, за да се превърне филмът в ярка картина на поразената от бурни времена и политически страсти Испания.

Един от най-запомнящите се моменти е подстригването на болните от тиф деца и конкретно истинските сълзи в очите на малката Агеда, изиграна от Луиза Топозян. "Тя ми беше дала съгласие да я подстрижа. Но в мига, в който всичко беше готово на терен и аз бях готов да извикам "Камера" - тя хукна, побягна и се скри между скалите. И тогава чичо Въло, за да покаже колко е хубаво човек да се подстриже, седна на стола и викна: "Подстригвайте ме". И него го подстригаха нула номер и тогава и тя се съгласи с голямо удоволствие и любов, защото и чичо Въло се е остригал", спомня си Тотев.

Тъгата е най-голямото човешко чувство, според Радев. "Тук някъде витае нашата славянска чувствителност - трагичното като че ли повече ни привлича. Не можем да отидем към един хепиенд, който знаем, че е нагласен". 

Друг запомнящ се момент е целувката между отец Ередия и Фани Хорн. Лично аз изтръпвам от страстта в тази сцена и не знам как е минала цензурата, защото за мен целувките между актьорите при Въло Радев са изображение на трагизма в любовта. Знаете, после отец Ередия се самобичува, изгарящ от чувства към англичанката, но разкъсван между фанатичната си вяра и любовта. 

Подходено е находчиво и иновативно - когато актьорът върти чекръка на кладенеца, той върти в кръг и камерата, окачена на специална метална конструкция, проектирана от Тотев. “Тогава нямахме видеоконтрол, за да следим нещата. Резултатът се вижда чак след като материалът бъде обработен в лабораторията", спомня си Христо Тотев. В тази сцена Ян Енглерт е в стихията си и необузданата му страст е потресаваща. В друг момент отчето признава на Фани голямата любов, която изпитва към нея против волята и разума си, а на финала е застрелян от нея. "Цял живот съм искала да ми каже някой защо тъгата е най-голямото човешко чувство?", се чуди разорената и вече пристрастена към морфина Фани. А според вас?

П.П. Мисля, че от “Сиела” трябва да ми подарят новото издание на “Осъдени души”. Книгата излиза след дълго отсъствие от книжния пазар. Ако тук има някой, който работи там, да не се колебае и да се свърже с мен - няма да я откажа.

П.П. 2 Мислите, че цитатът в началото е на Въло Радев. Ммммне, на Стенли Кубрик е.

П.П. 3 Снимките пак не са мои - взела съм ги от различни места в нета. Не ги използвам с комерсиална цел и свалям при поискване.