Център-нападател: "Прилежен ученик"

"Момчето се доказа като много способен ученик, но може би не точно по начина, по който майка му и баща му си представят".

Ако трябва да запомня една сцена от този филм ot 1998 г. - Apt Puppil, това ще е маршируването на облечения в нацистка униформа Йън Маккелън. Първоначално съвсем не ентусиазирано, схванато, като марионетка под заповедния глас на W.A.S.P. от предградията, а постепенно съвсем осъзнато, доброволно, с плам. Като езически танц за събуждане на злокобна сила от дълбините на ада…

"Не си играй с огъня, момче!"

А огънят е заспалият кръволок в тялото на застаряващ бивш шеф на концентрационен лагер, успял да се спаси от провидението в тих и спокоен квартал някъде в сърцето на една от държавите победителки. 

Метафората всъщност е на Стивън Кинг, който е и автор на новелата, на която се базира филмът. Разказ за чудовището, което спи във всеки от нас и само чака удобен момент, за да отприщи многоликия си, но вездесъщ във всяко проявление, потенциал.

Отличен ученик и спортна звезда Тод Боудън (Брад Ренфро) хвърля усилия и изобретателност да разобличи бившия командващ концентрационен лагер Кърт Дусандер (Йън Маккелън).

За да продължи да живее като Артър Денкър, той трябва да разказва на тийнейджъра детайли за Холокоста и жестокостите му. Акценти, които няма да прочетеш в учебниците и които несъмнено ще те отвратят, но и ще поставят на изпитание морала и ценностната система, особено в процес на изграждане. Следва пропадане в училище, опит за изпичане на котка, премазване на сакат гълъб, "закачка" с училищен съветник, убийство на човек и как пред страха всички стават равни. 

Необичаен Кинг, необичаен филм за нацизма.

Нещо в лентата все не ми достигаше - къде правдоподобност, къде цветова палитра, къде диалог, къде логика, къде монтаж, къде кадър. Принципно виня сценариста Брандън Бойс, защото до един момент всичко вървеше успешно. И после потенциалът бе пропилян. Може би неуспешното убийство от хладнокръвен убиец? Или абсолютното клише за недобре умъртвена паднала по стълбите жертва? Или кръвта по телефонната слушалка? Или "четенето" на писмо? Не знам, не знам, но климаксът не беше това, което трябваше да бъде.

Не ме разбирайте погрешно - Йън Маккелън не разочарова в образа си на изморен да озаптява демоните си нацист, Брад Ренфро на моменти преиграваше със злокобните си погледи (а може би е търсен ефект) и някой трябва да се извини на Дейвид Шуимър, особено за нелепия мустак, но да си направил "Обичайните заподозрени" и да продължиш с това…

Тихо!  "Талантът си почива", както казвал Толстой за децата си (които не блестели с нищо забележително). 

Създават ли се чудовищата или се раждат? 

Няма отговор. И аз нямам отговор.

Но нека пак се обърнем към Толстой - "Царството Божие е вътре във вас".(всъщност от Евангелие на Лука, 17:21)