Синеморец не е най-южната точка на нашето Черноморие. Но за да стигнем до Резово, макар и изключително близо, трябваше да се надрусам с още 2-3 “Мента, глог и валериана”. А това сериозно щеше да затрудни функционирането ми и да натовари клетия ми мъж с още повече дейности около обгрижването на чудовищата на задната седалка.
Те, чудовищата, са само две. И са напълно нормални за възрастта си таласъми, отправящи обичайното предизвикателство към човешкия род за продължение и възпроизводство. Но за изнурената ми майчина душа, борбата с непрекъснатото “Стигнахме ли?”, “Мамо, той ме удари!”, “Чипсът падна на пода!” и “Тате, свърши нета на таблета!” в продължение на близо 6 часа, изискваше свръхусилие, което не можех да направя! Та решихме да е Синеморец.
Няма да скрия, че по принцип съм нулев авантюрист и предпочитам добре оборудван апартамент пред дивна стая под наем. Друго изискване беше да е до плажа, по възможност в него, абе, направо във водата и мидите да идват строени до кофичките за игра в пясъка. Та се позиционирахме в нещо подобно на апартхотел в стил "мутробарок", на плюнка разстояние от посочения в интернетските пътеводители за най-хубав плаж на юг от Бургас.

Плаж “Бутамята”
Това беше и първият ни избор за “отдих”. Един катун с почти изгубени под товара на надуваеми пояси, лодки, топки, розови фламинга и жълти спасителни жилетки, кърпи, джапанки и два чадъра мъж и жена и две хиперактивни деца се затътри към пренаселената пясъчна ивица, спирайки до всяко камъче и тревичка + 2-3 мравки. Чадър и два шезлонга за мама и тати - 25 лв. Пространството около нас потъна в сянката на другите два чадъра, под които поколението трябваше да играе културно и да остави бедните си родители да си вземат дъх след отрудена година. Какъв майтап... Нон - стоп се влизаше във водата с всевъзможни играчки и се излизаше за около 7 минути с рев и неконтролиран хаос, който някак прилягаше на околната суматоха. Ако сте любители на благинките на цивилизацията като студена бира, цаца, картофки и сладолед, водни колела и джетове и нямате абсолютно нищо против навалицата “като у Пловдив на Металика” това е ВАШИЯТ плаж. Водата е изумително чиста за подобно струпване на индивиди, няма колонии от найлонови торбички и посеви от фасове. Като за хлапета е супер, защото морето е адски плитко и спокойно. Даже се предлагат и снимки с папагали и топла царевица за 3 лв. бройката.
Плажът е от южния край на Синеморец, хващате “главната” улица, после отбивате в дясно. Няма как да го сбъркате. Ако не се ориентирате по десетките отдихари, хванали в същата посока, то глъчката няма как да ви обърка.

Плаж “Липите”
Оптимистът в мен заговори на следващия ден, когато катунът се затътри по една пътечка, започваща от южния край на плаж Бутамята. Мама чела в ИнтернетЪ, че било супер яко и се стигало само след 20 минути пеш и...нали? Да, ако сме само аз, торба с кърпи, две студени бири и мъж ми. С деца - около 30-40 мин. и при непрестанно хленчене като магаренцето от Шрек, което само до някое време е толкова сладко. Ако колата ни беше 4х4, обезателно щяхме да се пробваме, то иначе се губи част от насладата от това, което последва. Абсолютно див плаж. Чист. Въплъщение на “морето ми е до колене”. Спокойна вода, с тук-таме някоя скромна вълничка. И-д-е-а-л-н-о за деца! Няма ги обичайните елементи по нашето Черноморие - капанчета и продавачи на варена царевица. Та си носете освен надуваеми играчки и храна. Не е охраняван плажа, но така или иначе не си изпускате децата от поглед, не ли?!

Плаж “Силистар”
Край, реших го. Само с кола до плажовете. Ако смятате, че пътят НА ОТИВАНЕ до “Липите” е предизвикателство, то този на връщане… Но, ах, все пак сме на почивка.
Естествено опитахме и северният плаж на Синеморец - Велека, но там категорично не е за деца. (Ако дочетете текста, ще разберете и съображенията ми!)
До Силистар се стига по път, на който две коли се разминават опасно близо. Търпение и здрави нерви са му майката, докато изминете 4-5 км. разстояние от Синеморец до плажа с главно “П” (За мен най-добрият!) Посоката е Резово, но преди да стигнете най-южната точка от Черноморието ни, има отбивка вляво и грозна табела с надпис сочи, че ако се излъкатушите по черната, кална, надупчена и ТЯСНА пътека, която може да има претенцията да бъде включена в някой офроуд маршрут, ще стигнете до морето. Не стига, че пътят е тесен и изключително лош, ами на всичко отгоре, по продължението му, на всяка гънка, дупка и свободно местенце имаше паркиран по един автомобил. Причината, освен селският манталитет на собствениците, е и желанието им да спестят...5 лв. - такса за обширния паркинг. Той наистина представлява заградена поляна, но не мога да не отчета усилията за вкарване на ред чрез напътствия къде да се паркира и маркирани с въженце (битово, да) линии за паркиране. Няма да сте единствените или едни от малкото с идея за плажуване на “Силистар", предупреждавам. Но плажът е наистина голям, около километър дълъг и на места до 70 метра широк, та не е непреживяема драма. До него се стига по едно мостче, на което децата се спират и викат - “Я, Баба (Косте)нурка!”, “Мамооооо, видях жаба” и други такива.

Шезлонг и чадър - 15 лв. Може и само чадър. Или само шезлонг…Има и шатри - не разбрах на каква цена. Хората с монопола са отворени за комбинации. Барът, разбираемо, е само един. С безбожни цени, но прилично меню. Няма да задълбавам в изпълнението, че съм придирчива. Но морето, ах, морето. Струва си абсолютно всичко. Пясък като пудра захар (може и малко по-едър, но не ме бива в сравненията), вода - спокойна, чиста, с рибки и температурата на чая на Минчо Празников през лятото. Няма как да се сбуташ с когото и да е. Има предостатъчно място за всички. Децата се хвърлят във водата без грам притеснение за родителите. Те пък от своя страна нямат нищо против да се киснат с тях с часове, просто всичко тук предразполага. А най-върховното беше, че докато в цяла България валеше, a в София бяха извадили вече зимните якета, тук нямаше и едно облаче. Разкош.

Бонус за приключенци

Плаж “Листи”
Някъде по средата между “Бутамята” и “Силистар” е плаж “Листи”. До него се стигало само с преход от около 4 км. По кози пътеки. Така разправяха разни ентусиасти, заменили джапанките с туристически обувки. Нямало абсолютно никой там (разбираемо, кой би бъхтил 4 км. в жегата.) НО бил в заливче, бил плитък и спокоен. чист и изключително див. Мислите за пирати и скрити съкровища сами нахлували като го видиш. Мерси. Аз имам две съкровища и нямам черни платна. Но ще се радвам, ако някой от вас е ходил, то да сподели впечатления от първо лице.

Не препоръчвам за деца

Плаж “Велека”
Задължително с кола до това буквално (колкото и клиширано да звучи) чудо на природата. Според Уикипедия при устието на река Велека (да, едноименен е плажът) “водите ѝ се подприщват от морето, тя се разлива и ширината ѝ достига до 50 м., а дълбочината – 7 – 8...След моста на шосето Синеморец-Ахтопол реката още повече се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море”. Именно този мост трябва да стигнете с колата и да продължите по черен път до дълга плажна ивица. От една страна са студените речни води, от другата - морето. Има платени чадъри и шезлонги - за цена не мога да ви информирам, че за разнообразие нe ползвахме. Храната на бара е повече от прилична, тоалетните са чисти, има сапун. Пясъкът е фин и няма засадени фасове, морето също е чисто. Но има големи вълни, все пак не е залив. И изведнъж става дълбоко. Освен това се надвикваш “Не пипайте там!”,”Там има блато”, “Излез от водата, че става дълбоко” и т.н. Ето, това е основната причина да НЕ го препоръчвам за деца. Но пък има спасител - това е и за мое успокоение, защото не мога да плувам. Иначе, ако двете магаренца от Шрек не препускат с надуваеми играчки след Вас, то това е ВАШЕТО място!

Чудно как на такова педя място и затънтено при това, с преобладаващ селски туризъм и адски неудобен от туристическа гледна точка път има толкова прекрасни плажове, които, признавам чистосърдечно, досега не бях посещавала. До Синеморец се стига по междуградски път с дупки и без много възможности за скорост. Веднага правя аналогия със съседна Турция и четирилентовите отсечки до курортите им. Но това е тема на друг пост. Евентуално. “Имаме вода, имаме земя и си правим кал”...