Лятно пътешествие с филми

Добре се разходих това лято. Ако тегля чертата, съм била в Япония, Нова Зеландия, Ирландия, Гърция, САЩ, Франция и Турция. Сметнете сами километрите… Смях се, плаках, изпадах в ярост, исках да вляза в монитора и да танцувам - това ми донесе пътешествието. Започвам от най- далечния за сърцето ми филм и.. завършвам точно, точно където е дяволчето...

Monday

🇬🇷 Този филм ми напомни лудите-млади години и летата, в които се диша свобода. Но в Monday чувствата между героите избледняват с темпото, с което се омаскарява и лентата. Не знам дали е търсен ефект.

Ще започна с това, че някак Майки много бързо се влюби в Клои, която пък и много бързо му се отдаде. Това, поне лично на мен, ми направи най-голямо впечатление в началото на филма. 

След клишето за свалки - 

“ – Will you take me to get my bag?

- I will take you anywhere you want.”

леко потръпнах. 

Историята им се разви...хм...без особено развитие.

Очаквах да видя генезиса на проблемите у вечното дете DJ, както и да задълбая в бащинските му чувства - които за мен единствено биха дали зрялост на този персонаж.

Далеч не разбрах какво намери Клои в него  - след като дори изчегърти (че е много модерен термин) всичко общо помежду им. Разделянето на понеделник / петък на епизодите във връзката им ми се понрави. 

Символиката на бутането на дивана на адвокатката по емигрантско право по стълбите и невъзможността да се качи до апартамента им за мен лично предопредели, че техните взаимоотношения са обречени. Отделно подпалването на личната вещ. Да - изгарят от страст, но нищо повече.

Смляното и изплюто предположение около невъзможността на Майки да е ОК, ако не се проваля, ми дойде ни в клин, ни в ръкав - нали всичко това показваше?!За мен този филм беше като бърза лятна авантюра - става за веднъж, без обвързване е и бързо се забравя. 😄

Song of the Sea

🇮🇪 Бях прегряла от гръцкото слънце, и, хоооп, озовах се в Ирландия.

Отличената с Оскар за анимация Song of the Sea ме докара до сълзи. Но кой би останал безразличен към действията на Macha the Owl Witch и това, което прави и смята за правилно (а всъщност не е)?

Накратко за сюжета: Майката на Бен изчезва безследно когато ражда сестра му - Сърша. Момичето е безсловесно и някак тайнствено е привлечено към морето. То е силки - или човек, който става на тюлен. Семейството живее във фар, като бащата, освен пазач на фара, е и изгубена в болката си душа. Лентата е именно за това - как понасяме загубата - и дали тя ни помага да пораснем или да потънем.

10-годишният Бен също се бори със загубата, така както подобава за възрастта му - освен тъга, изпитва гняв и непримиримост (обратно на бащата - който се е примирил и затворил в себе си). Не знам дали ще е голям спойлер, ако кажа че в картинката влиза и бабата на децата, която, от притеснение за тяхното добруване, ги мести да живеят в града… което пък води след себе си…

Другият герой, за когото трябва да внимавате е вещицата - бухал Маха, която вкаменява магичните създания, но затова вече писах. Ако ви кажа, какъв мотив има, ще ви проваля целия филм. 

А не трябва. Защото си заслужава гледането на тази феерична и магична анимация, която е предимно за деца (заради сравнително плоските характери). Том Мур явно ги умее нещата - да комуникира с подрастващи, имам предвид. Хлапетата му са типични дечурлига - с техните си дечковски неща (например Бен връзва Сърша на каишка, за да не се губи и отделя :) ). Song of the Sea е визуална фантазия, комбинираща страхотна визия, музика и келтската митология, но не е моята (поне не в този лист). 

Happiness Never Comes Alone

🇫🇷 Много задълбахме, а и някак тъжно стана и, за да си върна усмивката, пътувах до  Париж.

Изключително свеж Happiness Never Comes Alone. Много ме забавлява, като не подцени интелигентността ми, бидейки класически ром-ком. 

Мъж и жена се срещат и привличането е от пръв поглед. Той е музикант и вечен Питър Пан. Майка му се грижи за него, докато той пие и свири всяка вечер, прибирайки се с млади и всеки път различни девойки. 

Тя пък е пълната противоположност. Има стабилна работа, отговорна е, с два брака, като в момента е в нещо като “доизживяване” на последния, и три деца.

Споменах ли, че сегашният ѝ съпруг е голяма клечка в рекламния бизнес и арт средите? И че нашият пианист пише джингли за реклами и мечтае да постави мюзикъл, но няма спонсор за което? 

Сами се досещате накъде бия… Как завършва всичко ли - ами...гледайте. 

Имаше си клишенца - няма да лъжа (Това, че любимият филм и на двамата е “Казабланка” и че той, творецът, живее на декаденския Монмартър с изглед към Сакре Кьор (хълмът на артистите един вид, и т.н.). Но пък и аз харесвам и двете (с някои уговорки - не бих живяла в тази част на Париж). 

Сцената на любовта (срещата на двамата), която премахва всички облаци в живота, ме зарадва неимоверно. 

Саундтракът даде гоооолям бонус на лентата - да чуя джаз, соул и Мика (за кратко когато пристигнаха в Ню Йорк, ама пак) - много ме впечатли.

Отделно, когато главният герой каза на бащата на децата (на синовете) на дамата на сърцето си, че и за него са най-важни - две сълзи се търкулнаха по бузите ми.

Лятно филмче за настроение - може да не е за Оскар, но печели сърца. Четеш финалните надписи с убеждението, че дори, ако пътят към истинската любов не е толкова гладък, колкото ни се иска, то определено си струва да се измине - щом възможността почука на вратата.

Спирам засега. Ако съм ви заинтригувала - продължението е в следващия пост.