Японският “Гордост” няма да остави равнодушни

Смята се, че “Гордост”/ Pride е един от най-добрите японски спортни романси. И има защо да е толкова уважаван от феновете.

“Гордост” е една от любимите ми драми, която всъщност ме “запозна” с творчеството на Кимура Такуя. Беше преди много години, но съм почти убедена, че тук го гледах за пръв път. Търсех нещо с читави субтитри на английски и… Тези дни се присетиха за драмата, докато изброявах имена на евентуални годни за гледане сериали.

Всъщност не мога да класифицирам драмата в съответния жанр, защото има доволно количество спортна злоба и любовна такава :) Първото, което ще ви направи впечатление в “Гордост” е Born to love yоu на Queen… Много добре подбрана тема предвид сюжета. А той се върти около отбор по хокей и една игра на ...любов.

Халу (Кимура Такуя) е капитан и звезда на “Сините ангели”. Предпочита да играе хокей и да не се задълбава в живеенето. За да се оформи мирогледа му, помага треньорът на отбора Анзай, който (за добро или за зло) е изкаран набързо от картинката. Но пък “съветите” му относно жените остават и в крайна сметка спомагат за заплитането на сюжета - Халу предлага на скучната и наивна офис-гърла Аки да се срещат, “играейки” на любов. Правилата са измислени, за да може всеки от двамата да се крие зад тях и играта да приключи...безболезнено...когато приятелят на Аки (който от няколко години е в чужбината и ВЕДНЪЖ не се е обадил) се завърне и предяви претенциите си над нея. Не съм ви пуснала големи спойлери - това се случва само в първия, макс - втори епизод до средата. В началото могат да ви се сторят малко бавни нещата, но не се отказвайте - драмата бързо набира скорост след това.

Кастът е пленителен. Кимура Такуя е толкова харизматичен и ...мъжествен в сравнение с клишето за японци, че ролята на хокеист му пасва като ръкавица. Ако потърсите подробности за него в мрежата, ще разберете, че не е никак случаен, а една от най-големите японски звезди. Партньорката му Юко Такеучи не му отстъпва. Има божествен глас и внася една ранимост и емоционалност в сериала. Химията между тях е неописуема. Съвсем не преувеличавам.

Колкото до отношенията им (и взаимодействията с останалите герои), през по-голямата част от времето се чудех дали да ги прилаская двамата, или да им бия по един зад врата, та да се освестят. Но после спирах и размишлявах върху мотивите им, все пак културата е друга, а това малко или много също влияе на част от действията им.

Драмата си има задължителните за жанра клишета:

🏆 Героят е много надарен спортист, но като цяло трябва да отключи вътрешния си потенциал, чувства, стаени емоции и т.н., за да постигне целите си.

🏆 Има треньор/ментор, който моделира или помага в израстването на героя.

🏆“Лош” играч от противников отбор.

🏆Съотборници, с които героят “израства” - емоционално, игрално, всякак...

🏆Любима, която в началото е незначителна за играча и която в последствие заема полагаемото й се място в т.н. “израстване”.

🏆Използване на спорта като метафора за живота.

За тези клишета не мога да кажа лоши ли са или добри, просто си ги има във всеки подобен филм (Даже мога да ви напасна половината към “Аз, Тоня”, но ще са предимно свободни съчиненията :)). Отделно любовната “игра”, която горе-долу се подчинява на същите правила (ако ви ги напиша конкретно, буквално ще ви проваля сериалът, поне на тези, които се престрашат да опитат нещо от тия “дръпнатите”).

Музиката е един път. Не преувеличавам. Азиатците имат някаква “дарба” да избират най-подходящите композиции, които не само да предадат нюанс на момента, но и да подсилят емоциите, които предизвиква. Освен това е композициите са на Ryo Yoshimata, който ако не другаде, то ми направи много силно впечатление в Legends of the blue sea (сериал, който много обичам). Трябва ли да споменавам отново основната тема… Всъщност в саундтрака на сериала са използвани почти всички от популярните песни на Queen - Bohemian Rhapsody, We Will Rock You, We Are the Champions, Radio Ga Ga, Too Much Love Will Kill You, Let Me Live...

Няма как да обясня атмосферата, която създават японските режисьори. Явно всяка школа си има своето “НЕЩО” - бекграундът е приглушен, за да “изпъкнат” важностите. Най-грубо казано. Представете си една къща със стени от оризова хартия, в която трябва да се разиграе драма, но така, че да не научат съседите. Ей това е усещането в общи линии…

Като цяло историята е за романс, саможертва, приятелство и...ГОРДОСТ. Гледайте!

П.П. Скоро смятам да добавя още японски сериали с Кимура Такуя, като “Гордост”.