Център-нападател: "Землянинът"
Това е история, която още веднъж доказва, че човек вярва в онова, в което иска, и никакви факти (или липсата на такива) не могат да го убедят в обратното. Ако вече е решил.
“Землянинът”/ The man from Earth остави у мен едно интимно чувство на стойностно кино без претенции, което все по-рядко намирам в продукциите, създадени в САЩ.
Докато си мисля как да ви представя този филм се сещам на прима виста за три любими мои сентенции:
1. Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят в един дъждовен неделен следобед.
2. Няколко човека са готови да похвалят, да осъдят са готови хиляди.
3. Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде.
Скучновата среща за изпроводяк на група университетски преподаватели взема неочакван обрат - “изпращаният” Джон Олдман признава, че е на около 14 хиляди години. Някаква биологична аномалия му позволява да не остарява и като цяло да съществува бeз времето да му нанася съществени поражения - той е вечно млад. Следват разговори до малките часове, алкохол, огън и Бетовен. Има неочакван обрат на финала, който е предвидим в своята цялост. Парадокс?! Това е синопсисът накратко.
Цялото действие на струващия около 200 хиляди долара инди филм се развива в една стая. Режисьорът Ричард Шанкман не разчита на някакви нечувани похвати. Операторът не е за “Оскар”. Няма нито един визуален ефект. Музиката на Марк Хинтън Стюарт е като от “Зоната на здрача”, а най-известния за мен актьор беше Елън Крауфорд, позната ми като една от медицинските сестри в “Спешно отделение”. НО! Сценарият, ах, сценарият… Дело е на Джеръм Биксби. Вероятно сай-фай феновете ще хвърлят камъни по мен, но честно, идея си нямах кой е той. Оказа се автор на кратки разкази и сценарист на крайгълни ленти като няколко серии от “Стар Трек” (оня първия с Уилям Шатнър), “Зоната на здрача - филмът” и “Великолепното пътешествие”, по която Айзък Азимов пише роман (а Азимов дори и аз знам кой е, па съм му чела и нЕкои работи). Та съгласете се, да вдъхновите Азимов…
ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ - Като споменах “Зоната на здрача”, та се сетих, че музиката, както и цялата атмосфера в “Човек от Земята” е като от епизод от там. Отделно, сценарият на епизода Mirror, mirror на “Стар Трек” (на Биксби) е вдъхновител на цялата концепция за огледалната Вселена.
Във филма можете да усетите онази фантастика, която няма общо с “Блейд Рънър 2049” и “След утрешния ден”, и “Одисея в Космоса”, демек има точно НУЛА визуални ефекти и се разчита на идеи. Изпаднах в екстаз от диалога - едно безкрайно говорене, скоростно на моменти, ако искаш да размислиш върху току чутото. Героите се надприказват и хвърлят грандиозни концепции, теории и доказателства. Догадки и закони се преплитат до степен, че не знаеш кое е истина и кое полет на въображението. Някакъв уникален бленд от теология, фантастика, биология и игри със съзнанието. Само ще вметна, че колегите на Олдман (какво име, а?!) са от такива области на науката, че да потвърдят или да отхвърлят възможността кроманьонец да доживее до наши дни. Разчоплят се висши постулати за вярата, знанието, времето, религията и то по интригуващ и хитър начин.
“Землянинът” има 11 награди, но не от най-популярните за мен фестивали. И овациите на критици и публика, ако се съди по рейтингите му в различните сайтове. Аз му давам 8.5 от 10.
П.П. И да се върнем на трите ми любими сентенции - самата концепция за безсмъртието подлага на изпитание морала на даден индивид, който мнозина биха осъдили от гледна точка на своя собствен, а той често е само полет на индивидуалното въображение. Защото липсва общовалидна дефиниция на понятия като добро и зло - те са само имагинерни.