3 китайски филма, събрани в 10 изречения

Нещо като speed dating за филмохолици. Представени са 3-ма китайски режисьори без претенции за изчерпателност и цялостен поглед върху творчеството им. Просто много внимателно си избирам филмите, въпреки че не претендирам да са най-най-любимите на всички читатели за всички времена! Ще се радвам, ако сте гледали поне един, да споделите впечатления.

Youth

Много любопитен филм на много любопитен режисьор. Feng Xiaogang е като едни китайски Франсис Макдона - пише романи, пиеси, режисира… Всъщност му викат китайския Спилбърг. Снима комедии и исторически филми, та представете си как двете крайности се комбинират. Не в Youth обаче. Много силен филм откъм персонажи и сюжет (за търсещите БГ субс - няма). Група младежи в търсене на себе си чрез изкуството - въпреки Културната революция и чрез хуманността въпреки Китайско-виетнамската война. В най-общи линии. Иначе ще ви побъркам, ако не харесате Liu Feng и He Xiaoping (героите). Не искам да ви развалям гледането с повече подробности, но наистина си заслужава да му обърнете внимание. Като кинематография също е на ниво, но ако търсите символика в обилните количество на Карвай и Имоу се откажете.

City of life and death

Умопомрачителен разказ на Lu Chuan за жестокостите в Нанкин по време на Китайско-японската война. Нещо средно между “Ела и виж” и “Спасяването на редник Райън”. Черно-бели кадри в стил Джим Джармуш, защото, ако нечовечността беше в цвят като при Пазолини, щях да прекъсна гледането на 2.47 мин. (двама от любимите режисьори на Lu). Сюжетът е ясен - избиването на между 300 000 и 1 000 000 мирно население и военнопленници след падането на тогавашната китайска столица в ръцете на японците. Но лентата е предимно за любов, преданост и идеализъм. Няма добри и лоши, има много объркани същества и хаос, хаос, хаос. Динамиката на моменти е задушаваща - настъпващата имперска армия и опитите да се избяга от стесняващата се примка. Уникален Hideo Nakaizdumi, реципрочен Liu Ye. Шапки долу за кинематографията, ако не вярвате прочетете критиката. Мен лично ме заболя от този филм.

Raise the Red Lantern

Още от първите кадри ще разберете защо наричат Zhang Yimou калиграфът на китайското кино. Изключителна кинeматография, която би допаднала на Стенли Кубрик и НЕ би - на Уес Андресън (защо - заради геометрията на кадъра, идея си нямам биха ли го гледали заради сюжета). А той, сюжетът, е протяжен като водите на река Яндзъ, но и толкова поглъщащ като тях. Няма много..,действиe в действието. Господарят на едно домакинство си взема четвърта жена. Междувременно е започнал да върти любов и с прислужницата, давайки й напразни надежди. Борбата на тези четири съпруги (пет, с клетото слугинче) за живот зад стените на фамилния дом на Хан през символиката на червени фенери (огън), масаж на краката (най-смисленото действие, показващо, че дишаш и без Господаря) и годишните сезони. Има и малко допълнителни елементи, нарочно не ви ги разказвам, за да ви запаля любопитството. Купете си шалче на кинокритик. Няколко. Иначе не върви (лично мнение).